Christmas on the horizon

Yup... Christmas is coming up. For some people it is "AGAIN? Cmoon....it is all the same every year!!!" For others it is "Oh, wooow... Uh,Ah...cant wait and counting the days the whole year ahead". Some just can see few free days, and for others it is another alive hell staying in the kitchen for days...And for some it is a special warm and cozy day. Time rich of feelings and spent with the family... So...where is the truth? Which is the right answer, if there is such? Isn't it Christmas a simple ordinary day like the rest 364? Yeah, yeah...i have heard that before...
I

don't think there is right or wrong answer. When i was a kid i simply loved it. I cannot remember another time of the year which was so beautiful and special, full of pure Magic, expectation, enthusiasm, hope, love, warmth, couzyness.... I could see not only the snow drops that were coming down, i could see the magical dust under the green tree... I could smell the beauty of the winter, to touch the cold air with all my sense, dive into the big snow cover, to sink into the beautiful Christmas songs and ... to believe and live fully with the perfectly beautifully designed idea of the white-beared-old man, coming from far faaar away through the chimney that we didn't have at home, just to represent with his presents that i was a good girl through the whole past year... Super cute, yeah. But slowly and gradually with years passing by this Beauty was gone. Oh yeah, Christmas = (means) overeating, over drinking and overlazying around, staying at home with the family and that's that. Nothing more, nothing so special. I even went further.... When i was 17 had the "opportunity" to spend Christmas in a hospital....Well....since then for the next 2-3 years more than sure i simply hated Christmas. Then i just relayed that everything is overexposed. There is such a boom of everything- advertisements, shops. Everything is green and red, shiny and glittery. And so what? For me it was jet another passing day like the rest nothing more, nothing special. I simply hated the idea of being too excited about something that was not real, not exciting at all. Just because Coca-cola had such a great ad campaign couple of decades ago and made the whole world believe that this very good and generous old man with white beard, wearing red clothes "is real"!!!
When i was having these kinds of thoughts i was just wondering "What is happening with me? Why i cannot see again the purity of the moment and smell the Spirit? Where did all the magic dissolved, like never ever has existed? If i had never experienced this powerful Beauty when i was a kid, i would never be having this doubts, but still..." The only one reasonable answer flowing into my head was "Maybe you are really growing up. There is no magic at all. Grown people don't see it. Because it doesn't exist. It was all a holly lie that was making kids feel special. Thats all!" And i let myself live with this kind of thoughts for maybe 2-3 years. But this questions didn't let me be ok with my own decision.
 And.... i don't remember how and what happened but... my attitude has changed once more... And it is still with me. This time i believe fully and with the whole my heart. This time not in Santa Claus, but in Miracles and Magic. I feel and know that these things can happen if you just let them. And there is no need for reasons like Christmas so they can happen. Yes, Christmas is the day just like the rest. But all the rest days are not less special than Christmas itself. It is the same right? Just a a point of view, which needed to be switched a bit. Just a bit. Well...this bit for me needed to happen just for a couple of years...Hanging from one extreme to the other just to find my truth. Because i celebrate every day. Every moment. Because there is no need to wait for this one particular day in the year to smile. There is no need to wait for that day to wish your dear ones something from the heart, to share your love and show your care. There is no need to wait for a big particular reason to enjoy the meal, you can prepare your daily food with care and respect ; to enjoy the company of your family and friends; to wait for the special days to wear your most favorite clothes. Just put them on and feel great because you deserve it. Today. Not in 362 days and 6 hours. There is no more special tea than the one you share with your dear ones. There is no more special cake than the one you are enjoying fully, melting and feeling each and every bit of it... There is no more special sunrise than the one coming up this morning... Because this is the one which is in your hands now. This are the cards in your hands now and the way you play now depends the way you will feel. It is everything else but not about advertisements, Coca-cola, super big shopping malls, Santa Claus or whatever.... It is never about the others. It is about you. It is all about the way you feel in your own skin in your daily life. It is about the way you walk in the same old streets you pass by every and every day, but with your smile. It is about finding the strength to find again and again your enthusiasm, your inspiration in-between the dusty streets and cloudy sky. To be able to smile from your heart and to enjoy. To be happy and free. To walk with that confidence that you are on the right place at the right time and just the best is coming your way. To believe that this world is so big to  make you scared and afraid that you will be fooled, but that it is big enough and has so much to offer and give you. You never know which opportunity is up in the next corner. You never know who is waiting to give you a hand. Don't be scared to try new things and explore new worlds. And if you fall down, just get up and move on. No need of getting stuck and digging into the whole and making it bigger. Jump up and go on. You don't know how beautiful the view could be 100 meters away if you don't move... Just give a try. Fill your heart with this pure faith and enthusiasm. Explore day by day the beauty of this big big world and enjoy its magic. Because it is real. It is here. Just need space. And it is all up to you. To make it happen. To let it happen. And not only from Christmas till New Year. Most important is from New Year till Christmas...

Back on Raw

Hey...here i am again. Wohoo...after few months i m back to share...
Yeah...i would love to share about my inspiration about the raw food.
Raw inspiration....

It was May when i decided to take this challenge and jump into this totally new and unknown for me way of preparing the food ... actually not preparing at all (i mean no baking, frying, steaming even boiling). Yeah...i just jumped into the deep waters of this huge unknown world for me... Just having in my hands the idea that i want to do really something for me, for my body and for my health. I was recommended to try this of one Ayurvedic doctor. Ayurveda is another huuuge topic, which i m really much into, but i will share about it not it this post. Just to mention that there the main idea is to take care of yourself when you are healthy. To pay a bit attention to your daily habits and not when it is too late and needed to be taken care of. It is so beautifully designed that the recommendations are given specifically for you, according to your type of body, your state of mind, health status at the moment and according to your habits and daily routine... It is simply for you and you only.

So...i just took that challenge and jumped into this train, just having enough courage and faith that i can do it. Day by day i was sliding and enjoying the beautiful taste of the real fruits and vegetables... I was overloading energy, enthusiasm, inspiration... I was just flying around..barely touching the ground. And in this beautiful process i learned a lot. Learned that it is so important what you put into this stomach. It was so easy to feel the difference in my state of mind. I was free of sleeping mode after having a meal. It was replaced with a new fresh feeling and wave of enthusiasm and ideas getting shaped. New powers coming up which were just sleeping all the time because never got the space to show up. It was a great experiment. just to give myself and my body the freedom to ... expand. In a way of new expressions, new ideas... I learned to cook only for myself. Which for me was a huge step. Before i was waiting for the people around to get together and then i was cooking. I was finding cooking for me only was too boring, i loved sharing food. But because of this i was not letting myself enjoy the nice meals....i didn't even get chance to myself to explore and know how many and different dishes i can prepare....

These and many many more i experienced just in two months... I cannot even recollect all the things i was going through, but it was really a lot. In one hand i m a bit sorry i was not sharing this then, but maybe it was supposed to be so. I m happy for having again the inspiration and time to do it. It is better late than never. And i think it is never too late. Especially if you want to do something nice. And i want to share... something nice, something special, something important. Because this is not only about fun, it is not about my progress. It is not about showing off.It is about health. It is about inspiration. I remember during those 2 raw months i was talking to many people and many of them were really touched.  Everyone could grasp something out of it. Like a glimpse. Like a memory from the future...

And yeah...most of all it is all about sharing inspiration. For me this word is very special. Mostly because i don't take it as a word, but as a feeling and experience. As something soo deep....that has no other choice but to find its form. No matter what it will be like... in form of words, movement, sound...in this case in the form of food. And i m really inspired by the spirit of the kitchen and will take that ride...

When the Fairytale comes true...

It is not just a mushroom....but the small small little house of the Leprikons ....

It is not just a flower...it becoms the house of the Pixies...

It is not just am ordinary life... it is your sacred Space to create miracles...

Guess what?

Autumn's harmony

When the Autumn silently kisses the Earth with its last breath... do you still have the time to see how beautiful it is?

The Nature is so powerful... even in the moment when the leaves are dying,  they bring such a Beauty for the eyes and so much Joy and Warmth for the heart...

Michael Meets Mozart

http://www.youtube.com/watch?v=rR94NDIfGmA


Това е ... !!! Michael Meets Mozart. И срещна и мен някъде по средата....
 Не знам как да го опиша. Песента на Песните. От доста време не бях попадала на нещо, което просто ей така да ме грабне. Да ме омагьоса и да ме завихри. Това парче не мога да го спра може би вече близо седмица. И интересното, че колкото повече го слушам, толкова повече и повече ми харесва. И влиза по-дълбоко и се настанява още по-удобно в мен.... ммм ДА! :)))

ENJOY ....

Приказка за двете самодиви ....

Историята не започнала чак толкова отдавна. Едва преди малко повече от 4 години, когато ‘случайно’ Съдбата казва своята дума, срещайки две момичета, които вървяли в една посока . Просто пътищата им не само се пресичали, а директно се сливали. Пътеката била много широка и разнообразна. На моменти доста стръмна, в други- равна, на някои места се натъквали на бодли или високи камъни. Трябвало да прекосяват различни по големина реки и поточета.Но те не просто вървяли в една посока.Те били заедно. За да си помагат и да се подкрепят. В един момент се оказало, че те вървят в абсолютен синхрон. Успявали да балансират прекрасно, така че всичките приключения и предизвикателства, които Съдбата им  поднасяла, не само приемали с усмивка, но и с благодарност. Всичко, през което преминали заедно, било едно магическо пътуване. Истинско вълшебство. Като една сбъдната приказка, в която и най-дребните мечти се превръщали в красива действителност.

Те вървяли целеустремени и решени, че ще стигнат до край. Независимо какво заставало пред тях. Дори и за миг не се колебаели. Те крачели смело напред, хванати за ръце, слушайки гласа на сърцата си...

Пътеката продължавала нагоре и напред. Те не се изморявали, защото вдъхновението, което струяло от тях, презареждало батериите им мигновено. С всяка измината крачка напред, гледката се променяла и ставала все по-красива. Всеки покорен връх откривал нови хоризонти пред себе си, а също така ги дарявал с нови надежди и все повече мечти. С всеки изминал момент от това незабравимо пътуване, двете момичета усещали, че духовната връзка помежду им ставала все по-силна и дълбока. Чувствали се като сестри, които се познават от безкрайно много време, макар да са вървяли заедно по пътеката едва месец-два.

Най- хубавотот в приказката е, че тя не свършва с успешното покоряване на върха. Гледката от там е била толкова запленяваща, че всяка намерила своя път, следвайки вътрешния си глас. Понякога пътеките им  вървяли успоредно, в други моменти се сливали, пресичали, раздалечавали,но отново, и отново се засичали. Нищо никога не би могло да бъде същото, каквото е било докато покорявали върха, но пред тях стояли множество други магически моменти. Независимо, че те сега не вървяли хванати ръка за ръка на всяка крачка, преминавайки през всяко предизвикателство заедно, тяхната връзка останала. Единственото, което се е променило от тогава ,е  че тя става все по-силна и мощна. Независимо разстоянието, на което се намирали една от друга, те не изоставили и за миг своето вдъхновение, не забравили своя ентусиазъм и не загубили своята духовна връзка. Пътят, който извървели заедно, ги направил много по-силни и вдъхнал кураж на всяка да продължи да следва гласа на сърцето си, с ясната идея, че това не ги отдалечава една от друга. Всяка една последваща среща е като прибиране у дома, даряващи ги с уют, топлина, искреност и любов...

Хората в планината

Хората в планината...Кои всъщност са те? Те не са от някой друг вид или планета. Нито пък са расли в гората...

Хората в планината освен тежките раници на гърба си, носят със себс и усмивките на лицето си. Със сигурност не скъсяват маршрута, но го правят доста по-приятен и придават чувството, че раницата тежи доста по-малко.

Хората в планината поздравяват всеки срещнат. Дори и да не са го виждали никога, не се отнасят с него като със странен и непознат. В пожеланието „Лек път” можеш да усетиш наистина искреността и значението, които  липсват например в машиналното „Как си?”, което непрестанно стреляме по нашите близки и познати. То толкова се е изтъркало, станало е изцяло кухо и празно от смисъл. По-добре го изтрий от речника си, ако си забравил реално какво да вложиш в него...

Хората в планината споделят с всеки. Там всичко е общо. Няма дребнавост, интриги, измерване на това кой какво е дал или направил. Всички са сплотени и задружни. Просто си помагат.

Хората в планината се радват на съвсем дребните неша. Една суха тениска и парче локум са най-големият лукс и нещата, които могат да ги направят истински щастливи. Топлият чай е най-върховният елексир, а супата, в която плуват няколко бобчета и солидно количество олио- най-богатата трапеза... Съвсем, съвсем елементарни и обикновени неща носят най-сладката радост. Чувството е уникално!!!

Хората в планината са оставили там долу суетата. Не съществуват марки дрехи, както и дали цвета на чорапите ти пасва с този на тениската...

Хората в планината знаят силата на окуражителните думи, които могат да сътворят чудо, да вдъхнат надежда и дори да спасят човешки живот. „Остават още само 5 минути” е изразът, който дава криле, в момент, в който си готов да легнеш и да не станеш повече...

За хората в планината най-удобното място за спане е навсякъде. Достатъчно е само едно сухо шалте и спален чувал и, разбира се – условно хоризонтална повърност. Дали ще са камъни, треви или коприва ... няма абсолютно никакво значение. Сънят идва толкова бързо, още преди да си осъзнал върху какво точно си легнал.

Хората в планината не знаят своите граници. Ако искат да оцелеят, те просто продължават. Никога не знаят в началото точно колко дълъг ще е маршрутът и колко сили ще им отнеме. Но... няма по-велико чувство от това, след като го направят...

Хората в планината... И все пак, кои са те ?!? Те са тези, същите, от градовете. Не са по-различни от всички нас. Но има нещо, което те правят по-различно. Те просто са човеци. Не забравят кои са, нито това, че човекът отсреща е абсолютно същият като тях. Оставили са ненужният багаж- лицемерие, интриги, подлост, желание за власт, суета. Те просто са себе си. Взели са само най-важното и необходимо- човечност, уважение, искреност, разбиране, състрадание, споделяне, благодарност, осъзнаване...

Страхотно е да отидеш в планинанта. Да си сред природата, да се срещнеш с тези хора и да срещнеш себе си. Да се почувстваш толкова благодарен, да оцениш най-малките неща... Да се усмихнеш, да се удивиш от красотата на природата, от нейното съвършенство...

Отиди... опитай, вкуси всичко това и ... го върни обратно в града. Тук в ежедневието. Защото работното време на човешките ценности не е само weekend-a в планината. Разтовари се от изишният багаж, изхвърли ненужният боклук и носи със себе си само най-важните неща.

Хората в планината са хората от града. Ние всички сме отговорни за това. Всичко зависи само и единствено от нас ...

Писмо до Пролетта

Мила Пролет,

Моля те, бъди така мила и ни ела на гости. Не те ли посрещнахме подобаващо? Още съвсем първият ден, в който влакът те стовари на гарата, ние дойдохме при теб. Разтоварени от грижите и проблемите на сивото и мрачно ежедневие, без палтата и зимните ботуши. Прегърнахме те толкова силно и искрено, както бихме направили с всеки истински приятел, който не сме виждали близо година...
Хайде, вече е време зимата да се прибере в бърлогата си и да ти отстъпи мястото си. Твой ред е! Моля те. Не й се оставяй в лапите. Достатъчно топли чайчета изпих, и достатъчно прегръщах печката. Не че не обичам зимата, аз съм зимно дете и обожавам да вали сняг, да карам ски и да съм на топло пред камината/ ,която нямам/, но... и теб обичам не по-малко. Но искам вече да хвърля тежките зимни ботуши и палта, шапки и ръкавици. Не искам да ми тежат и да ме задушават, и да ми висят като камъни на врата. Просто искам слънцето да ме изпраща весело всяка сутрин и вечер дълго, дълго да не залязва. А пък аз, мила Пролет, ти обещавам, че ще ти правим компания. Няма да те оставим самичка. Ще се срещаме все по-често в  парковете и градинките, даже ще ти водим гости - още по-големите си слънчеви усмивки и хубавото настроение. Слънцето толкова много ще ни се радва, че ще свикне и вече към юни месец няма да му се иска да залязва. Но дори и когато то си тръгва, ние ще продължаваме. Ще споделяме радостта си и с Луната, за да не й е мъчно и на нея. Тя ще ни осветява пътечките, а ние ще палим огньовете и ще танцуваме в нейния ритъм. Ще правим специални перформънси в нейна чест.  А събота и неделя ще си правим срещи с планините и красивите кътчета, които ни подарява твоята добра приятелка Природата.

И така...мисля си, че ще ти е хубаво с нас, в нашата компания. :) Пък и приятелите ми са мноооого готини, ще се забавляваме наистина много. Пък и мисля, че се грижим за всички, за да няма разочаровани. По принцип не обичам да правя обещания, защото понякога не ги изпълнявам. Но... това не е обещание. Когато ти дойдеш и се настаниш трайно и удобно при нас, едва ли ще има сила, която да може да ме накара да се задържа малко повечко от крайният минимум в къщи. Просто защото топлото време, слънцето, птичките и .... ти, скъпа Пролет, ми действате като магнит. Просто не мога да устоя, още повече след като зимата нещо мързелува и се излежава все още в леглото...
Хайде....моля те, идвай по-бързо. Чакаме те. Всички. :)

С обич,
Ради

Криво

Криво ми е!

Точка. Просто реших да го напиша, за да ми се поизправи, евентуално. 

И да не си помислите, че винаги ми е весело и съм 24/7 „Уу-Аа”.

Ами не.

И никога не съм се и опитвала!!!

Супичка с вкус на Любов и аромат на Нежност

Днес съм на вкусна тема. Този път ще ви споделя вдъхновиението си, то си е онова, същото, което вече сте го виждали/ усещали,  но днес то е придобило формата си на леща с много подправки. Оказва се, че моето вдъхновение е много гъвкаво и приема формата на „съда”, в който се постави/не защото в случая става въпрос за супичка/. Малко като водата е. Ама напомня и на огъня. Когато се разбушува там отвътре ....  , олеле майко! Ако си имал „щастието” да си около мен в подобен екстремен момент, няма да ти е трудно да си го припомниш, защото едва ли се забравя лесно. Ако не си, ... еее... има време :D. Не се отчайвай!

Та...днес  имах среща с вдъхновението си  в кухнята. J

Но преди това- малко предисловие и размисли за супата. Иска ми се да направя една лека вметка и уточнение. Може би като чуеш супа имаш ужасяващи кошмарни спомени от детската градина за супа с плуващи топчета от кайма или провлачени парчета застроено яйце в блудкава  леко оцветена водица... Ооох, чак и на мен ми стана гадно!!! Съжалявам, ако и ти имаш цветущо въображение като моето. Нямам предвид такава супа!!! Моля, моля. Да се разберем от рано, за да няма недоразумения. Супата не е само за малките деца и не „трябва” да се яде само на обяд, защото така „трябва”. Супата не е онази мазна течност, която предпазва от поява на гастрит или язва на стомаха. Ако по някаква случайност аналогията ти с думата „супа” е подобна или сходна, значи.... бая си изпуснал/а!!! Но... „по-добре късно, отколкото никога” са казали някои доста по-мъдри хора от мен. Хайдеее ..., крайно време е да оставиш си всичките спомени някъде там, защото вече не ти трябват. Зарежи ги и погледни с нови очи на нея.  Сякаш вкусваш супа за първи път ...

Говоря за ... супер вкусната неангажираща лека зеленчукова крем супа, която приковава всичките ти сетива..Нежният  аромат преминава през ноздрите и се настанява в теб. А първата лъжица вечеразтопява в теб блаженството и то започва бавно да се стича по вените ти. Свежестта на подправките карат очите ти да се затворят, помирисвайки с върха на носа си и .... си там! Точно там, където цял ден си чакал с нетърпение да се озовеш. На мястото, в което времето спира, то просто не съществува.. Може да си сам и да се полюбуваш на вкусното изкушение изцяло и със всичките си сетива, или да споделиш удоволствието с любим човек. Тогава и насладата е двойно по-голяма. /Което е и силно препоръчително!!!/.

А пък аз бях тръгнала да споделям как се приготвя. Защото всеки път въпросът е един и същ:

„Радииииии , Ама кажи ми, моля те, как се прави?!?!?!? Каква е рецептата? Какво си сложила?!? Научи ме и мен!!!”

Да, да, спокойно.  Бързам да споделя, преди да е започнал дъжда с въпроси относно приготвянето.

Бързам да кажа, че е мноооого просто. Може би едно от най-лесните за приготвяне неща. В случая днес направих супа от червена леща. Но преди да уточня подправките, да кажа най-важното. Моето най-най-най- важно правило. Готви се само и единствено, когато имаш желание. Когато искам. Да! Когато искам да готвя. Любовта, която ще сложиш вътре е най-вкусната подправка, без която няма да стане вкусно. Тя придава не само аромат,но и ... онова  „ммм...”, което те кара да се зачудиш какво още има. Онази невидима за очите и сетивата подправка, която  продължава с „Абе....какво точно сложи? Ама... в какви пропорции? Абе...ти нещо май криеш и не ми казваш всичко....Има още нещо.Усещам го. То е точно тук...!!!”. Ами да, има. J И далеч не го крия. Затова го казвам най-напред. Няма да го намериш в шкафчето до печката или в бурканчето с подправки. Не стои забравена и захвърлена някъде измежду всички лъжици за готвене или в шкафа с тенджерите. То е точно там, вътре в теб. Ти само трябва да му отвориш леко капачето и да му дадеш шанс да излезне. Ако е било забравено и затрито някъде, прекалено дълго време, може би напира и е готово да излезне с бясна скорост. Така че, бъди готов/а. И го вадиш не е в момента, в който „трябва ” да сготвиш, защото в къщата винаги „трябва” да има сготвено или защото просто така си  „трябва”. А точно в този момент, когато поискаш да си хапнеш най-вкусната супичка, защото го заслужаваш след дългия ден, тогава най-любезно се появява. Или когато искаш да сготвиш и да споделиш с любими хора. Най-сигурният начин, че можеш да раздадеш от Любовта си, добре разбъркана с грижа и аромат на нежност! Няма грешен отгвор. Няма лоша рецепта и недосварено ядене. Едно е повече от ясно - това е най-сигурният и най-прекият път твоята Любов да бъде буквално „погълната” :D . И ....това е тънкостта. Хайде да кажа и набързо съставките и подправките. Но аз не готвя по рецепти. Това ми качество на спонтанност, разбира се, се проявява и в готвенето. Забърквам най-често супер импровизираните неща с продуктите, които имат смелостта да се изпречат пред погледа ми най-напред, без много много да го умувам от кое и по колко да сложа. Особено, що се отнася до подправките.Всичко е на око. Щедро око и ръка с размах. Абе...дет’ се вика „ей така”. : ) Както аз си го правя.

Първо се загрява малко масло/олио в тиган. Слагат се подправките, докато олиото започне да бълбука лекичко. Има един тънък момент. Много внимавай, да не ги изгориш и прегориш, защото яденето ще има вкус на въглен. :D Което в случая не е от желаните ефекти. За целта трябва да си много бърз/а и предварително да подбереш тези, които искаш да сложиш, защото ми се е случвало от дълго умуване какво да сложа, да се наложи да направя набързо втори опит : ). Но...дори и да се случи, не е фатално, споко. Не се шашкай.  Подправките, които слагам за лещата са:

·        Кимион – смлян и на зърна / и от 2та вида едновременно, като най-напред се слага този на зърна, за да се разпукне лекичко/

·        Куркума /жълтата подправка,която придава освен хубав аромат и мнооого приятен цвят/

·        Къри

·        Масала- индийска подправка/ смес от около 8-9 вида подправки/

·        Червен пипер/ за 1 път сложих, защото нямах моркови или домати/

·        Малко черен пипер

·        Хималайска сол

/За подправките отделно мисля да пиша в някой друг пост... Може би са ти странни и непознати,но са мнооого готини. На мен лично са ми любими. Но засега толкова/

А също така сложих и от един зеленчукова бульон на прах. След като съвсем леко се позапържат подправките, се слага в тигана добре измитата леща. За много, много кратко, колкото да се разбъркат добре и да се смесят. Всичко това се слага в тенджера и се вари. По желание на готвача се слага водата. Може да е съвсем течно като супа-супа или да е повече като гъста каша. Ще бъде прекрасно и в двата варианта, или някъде точно по средата. Не след дълго .... най-прекрасната супичка е вече готова за сервиране. Разбира се, малко преди края, я пробвам и ако има нужда от повече подрпавки, ги слагам. Колко и от кои....?!? Ами, и аз не знам! Ей толкова, точно толкова, колкото да стане вкусно, но и не прекалено подправено.

На кратко- както го усетиш и както ти харесва. Пак ти казвам. Няма правилна или грешна рецепта. Има несполучливо ядене, поради липса на желание и недостатъчно любов в него. Има и ... вълшебно вкусно пътешествие из пътечките на сетивата, които изпълват не само кухината на стомаха ти, но и придават пълно и плътно усещане в душата ти. Защото храненето не е само процес за утоляване на глада. Чрез храната се хранят очите, носа ... сетивата и чак след това стомаха и организмът приема необходимите вещества, за да може да „работи” за теб пълноценно. Ти избираш...

Надявам се, не си забравил/а, че и това си е изкуство. Не по-малко от това да създаваш музика или да се движиш в ритъма на танца.Можеш да се гмуркаш в океана от вдъхновение навсякъде и по всяко време. Не само приготвянето, но и яденето си е изкуство.Така че, не ми минавай с номера „Нямам време за изкуство”. Така животът ти ще стане скучен и съсухрен като връзка добре изсушени червени чушки през зимата.  Намери си твоя начин, в твоето ежедневие и в твоето собствено темпо. Хей, приятелю, това не е състезание. Не се бори за вниманието на другите или за похвалите им.  Ако го правиш поради тази причина, по-добре спри, още преди да си започнал. Просто няма смисъл. Направи го за себе си. Просто ей така. Защото го заслужаваш и защото искаш да се изкефиш. Няма как да не стане вкусно. Пък...тогава хората сами ще тичат покрай теб и ще искат още и още. Няма лесно да се оттървеш. И затова винаги прави повече, отколкото хора има покрай теб. Защото винаги има някой, с когото можеш да го споделиш. J Дори и това да е кучето ти. Хехе.  : )

Мисия "Запролетяване" - Изпълнена!!!

Ето я Баба Марта дойде. А с нея и пролетта. Ами сега? Хвърли ни мартениците и всеки да се оправя кой както намери за добре...Поне при мен не е оставяла опътване с инструкции...

Единственото, което ми идва на ум, е че май, май е време вече да направя пролетното почистване. Нямам предвид само да измия прозорците и да подредя малко по-основно стаята си. А по-скоро да подреда живота си и да  пренаредя това, което се случва и се е случило там вътре.... в душата ми. Как ли? Ами...ей така, много просто.

А ти имаш ли нужда? Не се притеснявай да го признаеш поне пред себе си. Никой няма да те чуе... Може би нещо ти тежи? Не можеш да намираш лесно емоциите си или изразяването си? Или.. просто усещаш някакъв пълен безпорядък и се чувстваш безсилен да направиш каквото и да е? Нямаш желание за елементарни неща, които ти доставят по принцип удоволствие? 

Една бърза подсказка- не бързай да обвиняваш правителството, шефа си, кучетата по улиците или дупките. Не ти е виновно задръстването, че просто си го има, за кривото ти настроение. По-добре се поспри и погледни навътре какво се случва и след това се огледай наоколо. Може и да е изгряло слънцето през това време. Това, вътрешното, пък покрай него и това отвън.

Та...нека нашето пролетно почистване започне сега... :)

Захващам се първо с прахта. Цяла зима, пък може би години наред /честно казано не помня дали съм разчиствала в душата си скоро / някога ... / всичко е прашасало дотолкова, че е натрупало един слой прах, все едно е валяло сняг. Най-напред отварям прозорците да влезне Новият, чист и свеж въздух. Е, хайде, време му е, да се настанява удобно. Използвам най-хубавия и ароматен препарат за събиране на прах, който подхранва и в същото време заменя застоелия въздух с аромат на Свежест. След това пускам прахосмукачката, която засмуква и най-дълбоките стари следи от минали раздели, разочарования и недовършени отношения. Те са толкова надълбоко затиснати, с искреното намерение да не си спомням за тях, да ги изтрия и да ги потъпча. Ноо... не ставало така! Ама... кой да ти каже. И Баба Марта си мълчи... Дори и да пъхам боклука под килима, само си се заблуждавам, че него го няма. Истината си е само една. Въпреки,че е скрит, боклукът си съществуват все още. С мопа избърсвам хубаво лепкавите петна от агонията,  разочарованието, разбитите мечти и изгубените надежди... Изхвърлям ги с мръсната вода в канала.

Стигам и до гардероба с дрехите. Не е зле да ги  поразгледам отново. Май се оказва, че повечето са вече бая поизхабени спомени, някои са загубили цвета си след всичките емоционални центрофуги, а други са придобили странни нюанси на истории от миналото. Отворям и останалите малки чекмеджета. Изхвърлям прекалената амбиция, трескавост и напрежение.  В чекмеджето в ляво се търкалят малко ревности и завист, които заемат ценно място за безусловната и искрена любов. Намират се и някои други забравени и извехтели мечти, просто защото са забутани в най-долното шкафче, пък в това забързано ежедневие, кога ти време да стигна до тях ?!? Изваждам ги, избърсвам ги от прахта, вдъхвам им нов живот и ги поставям на видно място във витрината.... да почакат още малко своя ред и да се сбъдват. Е, време им е вече!!! Изкачаха си чакането :) Но, да ... Освободих им пространство и съм сигурна, че те вече пътуват към мен ...

И ...така. Оставям прозорците без да им слагам щорите, за да се настани удобно в душата ми слънцето. Така  трайно, че дори и когато навън вали, то да ме топли и да грее. Мен и другите около мен. Да ги приютява, когато имат нужда и да ги зарежда със светлинка и блясък, когато са изгубили своя.

Еее..супер! :) Много съм доволна. Друго си е да се разтоваря багажите, които сама бях вързала на врата си. Тежаха ми и си се спъвах сама в тях... Усещането не е от най-вдъхновяващите, повярвай ми! ; )

Оттук нататък... ами не знам! :) Ама... не ме и притеснява особено. Ей такова ... жизнерадостно и ... , абе, с 2 думи - готино ми е! :) Пък да видим. 

Хайде...Пролет е. :) Животът разцъфва във всичките си нюанси. Отвори себе си и сърцето си за Новия ден, Новия изгрев, Новите приятели, Новите случки, Новите приключения и.... твоето Ново Аз.
 Мисля, че вече съм готова... Аз започвам от Днес. :) 

Are you in ?

Не е това, което изглежда

Представи си,че си една врата. И живееш в свят, пълен с толкова много други врати.

Излез навън и малко се разходи.

И на разнообразието се наслади.

Всяка една може да е построена с различен вид и брой греди.

Но отвъд се крие, нещо, което може всички да обедини.

Всички те имат своите мечти.

Някои отвън са много наперени и високи.

Други - изглеждат стари, извехтели, но всъщност са много дълбоки.

Някои се правят на големи тежкари.

Имат здрави ключалки, вместо катинари.

Срещат се и от новия модел- където е важно откъде какво си взел.

Всеки живее сякаш в собствения си тунел,

защото някакъв неописуем страх го е обзел.

Вижда само и единствено пред собствената си врата.

Без да се интересува какво се случва по света.

Лампата отпред е слънцето,

което само неговия свят огрява.

Толкова е силна, че чак очите му заслепява.

Но това, че е като кон с капаци, ни най не малко осъзнава.

Вижда около себе си още няколко други врати.

Те са единствените, с които „дружи”.

И докато си върви, срещайки други врати, може много погрешно да ги оцени.

Защото информацията преминава само през призмата на ограничените му очи.

Погледът му, някъде повърхностно остава,

защото само спрямо вида на дървото и ключалката ги преценява.

Но само за миг се поспри и искрено си помисли.

Правил ли си някога нещо така,

че някой сам да отвори за теб собствената си врата?

Никога не знаеш какво се крие там.

Светът е толкова обширен и голям.

Зад тази тъй обикновена и незабелязваща се врата,

колко много знание и мъдрост може да се пазят за света?!?

Нищо , че може да има малко прах отпред,

не бързай да слагаш етикет.

Вратата се отваря за теб

и ... тотално нов свят се открива пред теб.

Има такава градина- прекрасна и голяма,

която винаги от слънцето е тя огряна.

И колко много други врати при себе си е приютила.

На топло и сигурно място ги е скрила.

Всичко е пълно със смях и цветове,

с усмивки големи - като на малко дете.

Никога не знаеш коя врата какво съдържа.

Затова порива си ти недей насила сдържа.

Не е нужно да обиколиш света пеша.

Започни като надникнеш първо през прозореца.

Просто искрено погледни, и с увмивка ги дари.

Има толкова много други врати около теб.

Огледай се навред.

Осмели се, подай ръка и на някого помогни.

Напълни с цвят изгубените му мечти.

Искрено се усмихни...

Останалото –всичко ще се подреди.

Продължавай да вървиш.

И да твориш

и щедро със сърцето си да ги дариш...

Изкуството да бъдеш сестра (1)

В поста си днес "Изкуството да бъдеш сестра" ще ви покажа моята представа  за сестрите. И леко да доуточня - Медицинските сестри.

(И ... тази прекрасна тема не се изчерпва само със сестринството,  отношението, разбиране ми и това, което ме свързва с него. :) Всъщност аз винаги съм си била сестра - сестра на брат ми. И си мисля, че и това не е далеч по-малко вдъхновяващо.

А на теб, Баце, обещавам да посветя отделно специален пост! Скоро, надявам се! :) )

А каква е твоята първа асоциация, когато чуеш  понятието "медицинска сестра"?!? Може би си гледал прекалено много филми и първото, което се сещаш е нещо подобно... ?!?

Или пък синонимите, които ти изникват в главата са - прислужница, слугиня или болногледачка с висше образование... Изказвания от сорта "Абе, ти луда ли си? Искаш да кажеш, че ти харесва да слугуваш на лекари и да работиш с болни и умиращи хора ?!?" някак си вече не ме трогват...

Според мен, хората в България особено, нямат ясна представа за професията. Всеобщото мнение е, че сестрите са много тъпи, защото не са станали лекари,; единственото, което правят е да слугуват- и на лекарите, и на пациентите; много са злобни и с ужасно поведение (мнение, което цялото сестринско съсловие си го е извоювало много достойно при това !!!).

Истината е, че и моето лично мнение преди да започна да го уча, не беше много по-различно. Не искам да налагам мнението си, да убеждавам някой в нещо или да изтъквам каквото и да било. Просто споделям моето лично преживяване и гледна точка.

И така...това всъщност е едно мое есе по сестрински грижи, което случайно изнамерих от архивите, което съм писала в първи курс по някое време. Но то представя много цялостно моето отношение и гледна точка :)

Медицинският персонал- лекари, акушерки, медицински сестри-всички те са просто хора. Обикновени - като всички останали - адвокати, пианисти, алпинисти.Но, Хора, избрали да посветят живота си на една кауза. Да посветят усилията, труда, времето си в името на другите, в името на живота. Да дават винаги най-доброто, на което са способни, да се борят за човешкия живот. Защото той няма цена. А най-скъпите неща са именно тези, които нито могат да бъдат купени, нито да бъдат продадени. Живот не може да се купи. Но за него може да се бори - да се запази, да се възстанови, да се изживее пълноценно. Точно в това се крие вдъхновението на тези обикновени хора с тази специална мисия.

Те не са просто бели престилки, които търчат със стетоскопи и спринцовки в ръце. Това са хора, които също имат чувства, емоции и сърце. Това са хора, които превъзмогват собствените си трудности, бариери и страхове. Приемащи чуждата скръб, болка и имащи силата да не го изпишат върху собственото си лице. Имащи куража да продължат, дори когато не се вижда ясен път.

Професията е трудна и отгворна. Не е просто игра, с която може да се прави шега. Отговорността е вече взета,с клетвени думи дълбоко поета. Както навсякъде, и тук е така- важат някои специфични правила. Етика се нарича това, което частично рамкира  труда. Има няколко аспекта, от които да се ръководи дадената клетва.

Общуването е една неизменна част, която е водеща в тази област. То е основа, върху която се гради. И има няколко различни страни. Отношението сестра към пациент, но и това от сестра към доцент. Всичко е едно и е необходимо да се работи заедно.

 Това е работа в екип, за която се изисква определен опит. Реализацията на общуването между лекари и медицински сестри в голяма степен определя дали работата ще им върви. Това не са длъжностни отношения на заповед и подчинение, това са отношения , изградени върху основата на взаимно доверие. Доверие, поемане на отговорности, съвместна работа и работа в синхрон - важен е човешкият, зовящ за помощ, тон.

Но не по-малко важен е и другят аспект. Напротив, благодарение на него лечението на пациента може много по-добре да върви напред. Отношението към Човека от сестрата - дали тя ще бъде зла или „добрата”. Да, това определено не влияе върху стойността на нейната заплата, но и затова си има определена отплата. Няма общуване, комуникация, подкрепа,  не може да се очаква и адекватна намеса. Човекът не може да се успокои, какво остава пък да се довери. На кого? На злобна забързана жена, която прелита от стая във стая като със шейна. Винаги е безкрайно заета, а понякога дори и от паника обзета. Трябва хапчета да раздаде и на Човека да помогне по-бързо болката си да превъзмогне. Изстрелва спринцовки една след друга, без дори да повдигне глава и да провери дали пациентът не го боли. Пуска системата като водопад да тече, така или иначе работното й време почти изтече. В отделението постъпва нов пациент, но за нея той е просто пореден елемент. Още едно заето легло, което означава поредно тегло. Човекът за нея е без име и без лице.Така или иначе мъката му не може да докосне каменното й сърце. Тя работи само с вена, която е дълбоко потопена.Той е само „ Диабетът във Първа” и, което означава, че тепърва няма лесно от работа да се оттърва.А пък „Астмата в Пета” е наистина много проклета.Вече трети ден не иска да яде, държи се точно като едно малко дете.

И каква е тази сестра, която работи така? Проблемът се състои в това, че срещу нея не застава една машина, нуждаеща се само от аналгина.А пред нея има човек, който има нужда от лек. Човек, изпаднал в беда, в труден за него ден и трябва да бъде подкрепен. Не просто във второ легло настанен и с един куп инжекции дълбоко упоен.Да, професията определено включва и това, но понякога се забравя и другата страна- да се допълни с малко човещина. Поне да се опита да разбере какво точно се случва в чуждото сърце. И вместо да нахълта в стаята със студено каменно лице, да влезне с усмивка и термометри любезно да им раздаде. За да стане една медицинска сестра „Добрата” трябва да остави част от себе си в играта- с разбиране и състрадание в душата. И ежедневието на медицинската сестра в никакъв случай да не се превръща просто в рутина. Вдъхновението от нея да струи, и това е нещото, което постоянно да я ръководи. Желанието, доброто намерение и самият стремеж са нещата, които не биха позволили работата да се превърне в истински метеж. Когато във всекидневните си дейности поне малко от сърцето си влага, не би се интересувала само какво точно й се полага. Защото не това е нейната награда. За този тежък труд – емоционален и физически, няма стойност, която да се равняна практически. Отплата – със сигурност не се нарича заплата. Тя е със чувства богата, няма стойност позната и се намира някъде дълбоко във душата.

И „Добрата сестра” позволява на пациента да знае и зачита неговите права. Друга функция не медицинскта сестра е милосърдно да го защитава и личната му информация да не разпилява. Това е Правило номер Едно, което е на високо етично ниво. Забранено е изнасянето на информация от лекарския тон под абсолютно никакъв резон. Тя мнението на Човека  почита и достойнството му наистина зачита, осъществява пълна защита. След правило номер едно е това тя „Да прави добро”. Да принася само полза, без да се възползва и да има облага. Всичко това на пациента му се полага. Правило номер Три за медициските сестри е „Не вреди !”. Четвъртото правило гласи  „Справедливост винаги търси”. Каквото и да срещнеш ти, ако неправдата пред теб се появи, недей се двоуми, нека истината възцари.

Има и няколко допълнителни неща, които е желателно да притежава тя. Пациентът веднага става свидетел дали в качествата й присъства и категорията „Добродетел”. Дали е внимателна и търпение проявява или на мига се разгневява. Да компилира знание и умение във едно и от себе си да дава всичко най–добро. Тя дали е милосърдна и в изпълнението на задачите - усърдна. Способна ли е да изпитва състрадание, без да й е поставено като задание ?

Грижата за Човека е основна нейна задача, която не бива да се превръща в неудача. Да му помогне да извърши всичко това, на което той не е способен сега. Със сили да го вдъхнови, борбата за живота си да продължи. Когато тя го подкрепи, той напред ще върви, за да може нормалния си начин на живот да възобнови.

Друга функция , която изпълнява, е на пациентите здравно обучение да преподава. Или просто съвети да им дава. Да споделя знания и опит свой, да достигне до колкото се може по-голям брой. Защото знанията в застой не биха й донесли истински покой.

Една милосърдна сестра, не практикува професията си само от седем до два. Не може да си позволи, затръшвайки болничните врати, да остане бездушна към болния отпред и съвсем равнодушна да продължи своя път напред. Със закон се задължава професионалните си компетенции  съвестно да изпълнява.

Пощенска кутия за приказки

Ехо...ето ме пак. :)
Искам да започна да споделям с вас малко по малко от моите съкровища. Под съкровища нямам предвид злато и скъпоценни камъни, а всичките прекрасни идеи, линкове, и ... абе всичко, което ме вдъхновява и много ми харесва. Всичко, което си заслужава вниманието ви :). Не обичам да спамя. Просто бях прочела някога някъде, че когато споделиш нещо хубаво с някой, то вече е съкровище ... :))) хихихи.... Така че,... време е най-официално да отворя моята съкровищница. :)

И така... Днес искам да ви споделя нещо, по което суууууупер много се зарибих преди 2-3 седмици. Много готина идея и още по-хубавото е, че хората са я реализирали прекрасно и се случва. Казва се "Пощенска кутия за приказки". Дори още преди да знаех за какво точно иде реч, някак така неистово ми хареса и събуди интереса ми да разбера. Първо- безкрайно много обичам да пиша писма /особено тези на хартия, но далеч не само/. Второ- Обичам и приказките. :)

Става въпрос, че всеки месец обявават тема и всеки, който се е вдъхнновил да напише по нея, изпраща своето писъмце. И след това известни личности в известни столични клубове четят въпросните писма. Тоооолкова е готино. Една ... приказно- хумористична смесица между много искрени истории, които не могат да те оставят безкразличен,  монолози, мини театрални пиески или просто ....  хумористично разказче, което не може да те накара да спреш да се смееш с минути /Е, поне това важи  за мен, де. А както повечето, които ме познават, добре знаят, че ... не е трудно да ме разсмее човек, и ако е наистина качествено!!!... може просто да ме оставите да си се забавлявам и самичка. Далеч не е като да ми пречи :D. Пък ако има някой заблуден човечец около мен и не е разбрал за какво точно се смея, може и да не му се наложи да разбира- просто и той започва, не може да ме остави сама в тази тежка битка със смеха ... :D/

Та... и аз все още не съм ходила на живо да слушам, но вече нямам търпение. Но пък гледах не малко клипчета в youtube. Там ги качват всичките или поне една доста голяма част. Направо мисля, че се зарибих толкова много, че предозирах с клипчета за една вечер. :D И бях все още в сесеия, но мисла откарах около над 2 часа гледайки едно след друго.... А информацията, която получих наистина е доста!!!

Ето едно много искрено и докосващо писмо... Не е от смешните и тези, които причиняват болки в мускулатурата на корема ти от смях, но е от тези, които ти оставят място за размисъл като храна за из път ...

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ACO-Q5eEd1A

И другото, което исках да кажа е, че вече моето първо писмо е в приакзната пощенска кутия. Темата за март е "Не е това, което изглежда". Много, много исках да напиша и да изпратя нещо, но...все не можех да се сетя какво точно да напиша. И ... благодарение на този блог, се вдъхнових толкова много. Просто една сутрин още не се бях разсънила и само мисълта ми... "ооо... аз си имам блог, какво да пусна днес?!?" ме подсети, че преди доста време бях написала нещо, което няма заглавие, но ...  всъщност въпоросното пасва супер точно. Като две пъзелчета, които си просто лепват. И така... Да видим.:) Ако не го изберат да го прочетат, със сигурност ще го пусна тук. Ако пък не... обещавам да ви кажа и да пусна след това клипчето :)))

 Следващото четене е на 5 март. Хайде да ходим, хайдеее :)))Аз със сигурност ще съм там!

Хубаво-странно :)

Ей такова ми е... хубаво-странно, странно-хубаво, странно-странно и в същото време ... някак хубаво-хубаво. :)  И може би пак не уцелих точното оопределени. Може би някъде точно по средата на всичко това или някъде съвсем отвъд. Чувствам, че някак отвътре ми е пълно, но и в същото време ми празнее. Запълнило се е от всичките емоции, които избушуваха отново в мен и се е опразнило, от липсата на "сериозни твърди ангнажименти", които започват с моята не особено любима думичка ТРЯБВА! Фонът на всичко това е много тихичък, но не защото не съм пуснала телевизора или радиото да бръмчат както те само си го могат, а просто ей така... Мога да си стоя тихо в леглото и да не правя нищо и да не мисля за нищо. Суууууупер странно чувство за мен, честно!!! Една част от мен се кефи на max, докато другата доста явно се бунтува с тези странни и нови непривички за ежедневието ми. Но..не се учудвам. То все някога и това щеше да се случи...

Хубаво-странно ми е чувството на тази Свободия, която ме обгражда.
Абе, и аз какво се шашкам?!? Всяко чудо за 3 дни. В моя случай дори е само за събота и неделя. В понеделник пак ни почват! Сега са се затъжили за нас преподавателите, не са ни виждали муцуните от последните изпити при тях, а преди това от близо месец. Те са  презаредили резервоарите си с нови тестове, рефератчета и теми, с които да решат екзистенциалните проблеми, като моя в момента. Така че...ще си наваксам! И то много, мноооого бързо :)))

Хайде...вече е време да ми стане Хубаво-Хубаво и да се наслждавам :))) И без това не остана много...до понеделник.

Музиката е Chambao ... :)))

https://www.youtube.com/watch?v=P_V-JnQfH_w&list=AL94UKMTqg-9AdjU1NumTKl8H7foUN6-OI/

Настроението е Весело.
Усмивката е Голяма.
Заниманието е правене на Жерави /Оригами/.
Вечерята ще е най-вкусната домашна крем супа от червено цвекло... ммм :))
А компанията- Прекрасна.
Вечерта е Събота.
И ... всичко започва СЕГА :))))

Да си имаш учител (част Първа)

Предисловие:

Само бегло да спомена,че е вдъхновено от реално съществуващи ситуации и хора в моя живот! От различни области и по различно време на моя „скромен” житейски път. Всеки един от тези хора ме е докоснал със себе си и с уникалността си по съвсем различен начин. Затова мисля, че ще се наложи да направя няколко поста. Но...засега толкова. J

И... нека пост номер 1 започне СЕГА:

Да си имаш учител....

Толкова е прекрасно. Какъв учител ли? Няма особено значение... Истински. Такъв, който е роден за учител. И не говоря само за тези, които са учили педагогика или имат определен сертификат и преподават от седем до два зад големите катедри.

Говоря ти за учител по душа... Да, може да преподава в училище или в университета ти, или да те учи да танцуваш  или да свириш на някакъв инструмент. Или....просто да те вдъхновява. Просто „ей така” ...  с примера си, със себе си.

Аз съм наистина голяма щастливка. Имала съм шанса лично да познавам и да срещна не малко такива прекрасни хора и да имам в момента в живота си. Вярно, не всички могат/ остават/ прекалено дълго в ежедневието ми,но... такъв е животът. Идват, правят това, което  могат, учим се взаимно, свършват си работата и .... продължават нататък. Защото и други хора имат нужда от тях и ги чакат. Да бъдат докоснати от „знанието”/независимо в коя област !/,  вдъхновението, което струи от тях и магнетизма им.

Учителят е този, който има нещо, което ти все още нямаш. Определени знания и опит. Не е никак зле да си признаеш пред себе си, че нищо не знаеш и да започнеш да градиш от нулата. Да, от начало. Защото когато „кофата ти е пълна”, можеш ли да сложиш още нещо в нея? Тогава смисълът просто се губи. По-добре не си губете взаимно времето.

Учителят /ТВОЯТ Учител !!!/ можеш много леснода го разпознаеш.

Той стои няколко стъпала над твоето и ...много лесно вижда всичко. Затова просто му се довери. Повярвай му и просто следвай. Той е тук, за да ти помогне. Истинският учител няма да стои „над теб” и да ти размахва пръст и да ти нарежда колко си зле, да те тъпче  и да избива комплексите си върху теб. Истинския учител никога няма да те унижи, защото той е „по-велик” от теб и знае „всичко”, защото той върви с години по тази пътека, а ти правиш своите първи крачки. Това е Човекът, който ще слезне на твоето стъпалце, ще те хване за ръка и ще започне да крачи заедно с теб. Ще забави темпото, такова, в което и ти можеш да вървиш. Няма да прескача през две стъпала едновременно, за да демонстрира колко е силен. Внимателно ти обяснява. Показва ти. В началото ти не знаеш, че първо трябва да повдигнеш единият си крак, да го поставиш на следващото стъпало и едва след това да повдигнеш и поставиш и другият, на същото стъпало. Без да можеш да правиш елементарните крачки, не е възможно да можеш да прескачаш по 2-3 стъпала наведнъж. А ти искаш от първият път да си изкачил всичките стъпала, да скочиш, да отвориш криле и да полетиш. Да, и това ще стане, но изисква време, търпение и не малко тренировки.Но ти имаш неговият пример. Той е тук с теб точно за това.За да ти показва, напътства, обяснява и повтаря. Толкова пъти, колкото е необходимо.  И всеки път с не по-малко ентусиазъм.

Наистина добрите учители....хм... те са много хитри / в най-добрия смисъл на думатаJ/. Винаги знаят всичко. Само да те погледне... и си му ясен като прочетен вестник. Веднага е видял кое движение е грешно, че дори и как мислиш. Едва ли чете и самите мисли, знам ли, но...не рядко отговаря на въпросите, които са в главата ти още преди да си я отворил и изплюл каквото и да било!!! Един съвет от мен, когато те попита нещо, по-добре бъди искрен. В 99,99% от случаите той вече знае отговора и ... просто иска или да си го потвърди или .... да ти помогне да го осъзнаеш, когато излезне самичко от твоята уста.  Да... ако си мислиш, че с хитрост може да мине номера, бая си в заблуда, приятелю! Те просто знаят!!! Как?!?  Идея си нямам. Но... мога да разпозная поне погледът тип „рентгенов лъч”. Когато го насочи към кутията ми... веднага се предавам. Ако съм искала да „скрия” нещо,  веднагически го изплювам и решаваме проблема asap /as soon as possible/. Не се и опитвам да лъжа. Хич не ме бива и не ми се отдава. J

Учителят говори на твоя език. Нямам предвид лингвистично. Всъщност, това е първото необходимо условие, за да се съществи процесът. Не използва сложни думи и термини, с които да покаже езиковите си компетенции. Защото този, който наистина разбира материята, може да обясни най-трудните неща с лесни и обикновени думи. Не пази знанието си само за себе си. С радост споделя и най-тънкит трикчета, защото иска наистина да можеш. Колкото и безнадежден случай да си, Той не спира да вярва в теб. Можеш да чуеш загрижеността в думите му и да я прочетеш в очите му. Не прекършва крилете ти, макар това да е най-лесното, коеот може да направи. С няколко остри изречения и си готов! Напротив!!! Ремонтира ги. Поправя ги, ако се налага залепя и закърпва там, където се налага. И ти дава начален тласък, за да полетиш. Като преди това много добре те е предупредил и знаеш, че всичко зависи само и единствено от теб. От това дали ще се осмелиш да разтвориш крилете си и да полетиш напред и нагоре ...

И ... не спира да вярва. В теб. И когато види, че ... макар и куцо и криволичещо в началото, ти се задържаш. След още някой друг размах на крилете, ставаш по-уверен и вече поемаш в своята посока. Той е бил тук заради теб. Той ти е дал всичко, от което си имал нужда в онзи момент. Знание, вяра, подкрепа. И ... вече е време сам да се оправяш. Както можеш, както знаеш и както Той те е научил. Вървиш по своите нови пътеки, пред теб има толкова много нови хоризонти. Всичко е в твоите ръце. Всичко е в твоите криле...

А какво усеща Той ... ?!? Идея си нямам. Може би .... най-чистата радост от спомена от това, че те е хванал за ръка когато си прохождал, а сега те вижда как грациозно и с финес ... ти вече летиш. Сам. Радва се на успехите ти. Искрено. Истински. И ... със сигурност изпитва и гордост. Заслужена такава! Не знам... Не съм била от другата страна. Това поне са моите странични наблюдения. Но може някой ден да разбера, кой знае ... J

P.S. Безкрайно много благодаря, на всички мои учители. Независимо в коя област и нещата, на които са ме научили. На тези, които вече са ме пуснали да летя свободно и на онези, които все още ме държат, крепят ме да не падам и ми показват красотата на това да се спъваш, да ставаш и да продължаваш... пак и пак и пак... За жалост една част от тях не четат кирилица и не могат да разберат тези редове, но моите искрени благодарности ще застигнат и тях. Сигурна съм. Просто нямат избор! J

Благодаря на всеки един, който е допринесъл да бъда това, което съм в момента.

Благодаря!!! J

(Надявам се да поСледва продължение ... :D )

Краят на СЕСИЯТА !!!! или как НЕ СЕ правят сладки

Ех......Ето го!!! Заветният ден! Великият ден! 21.02.2013

С какво е по-различен от другите ли, ще се позамислиш бързичко. Веднага отговарям! Тази дата слага края на моята ВЕЛИКА ЗИМНА СЕСИЙНА ОДИСЕЯ !!! Юхууу.... J  Да, може би не ми се наложи да се боря с ламя, да прекосявам морета и океани, да бродя из дебрите на гъсти гори и планини, но... преживяванията, които тя остави в мен,  далеч не са по-бедни.

Моето сесийно пътешествие започна в далечната 2012, декември, няколко седмици преди вълшебната Коледа и още по-изпълнена с надежди и очаквания за по-хубави дни, Нова Година! Тогава поех моитепърви смели крачки. Все още не се знаеше колко дълго ще се проточи и през какви предизвикателства ще ми се наложи да премина. Но можех да го вкуся отдалече. Вкусът беше  тръпчиво-горчив със леко сладникава нотка и аромат на канела. Предчувствието ми се оказа доста вярно, за жалост.

Оказа се ...  доста интертесно преживяване! Успях да установя, че човек може да не спи с дни и .... да не му прави особено впечатление. Особено когато хронифицира. : ) Но...анализ на наученото....може би ще успея да направя след известно време. Когато отлежи и успея да разбера и осъзная какво се е случило. В момента едва успявам да асимилирам, че всичко това свърши.!!! Finito. Край! End! Точка!

Не е особено добра идея да си хабя силите, с нещо, което ми ги изцеди до последната капчица, пък още повече- вече свърши и е  част от историята!!!

Та..по този хубав повод, прибирайки се вкъщи, ме удари вдъхновението. За няколко неща, но като че ли, най-силно беше, че е дошло време да направя  сладки.
Отварям една лека скобка ! (Първият силен порив беше преди Коледа. Бях толкова твърдо решена, чеще правя коледни сладки, та дори и Коледна къщичка от сладки, че ... пренебрегнах всичките сигнали на тялото си, ограниченото време и липсата на сън за 2-3 дни... Е, резултатът не закъсня. И той беше не само неуспешно замесено тесто. Трябваше да спря някак принудително, тъй като след  около час и половинова борба с тестото, което така и не се замеси, единственото, което успешно направих, беше да си спукам капиляр на ръката!!! Е, да. Наложи ми се и спрях. Отказах се. НО временно от  идеята. Оставих я за по-добри времена... Както една приятелка по-късно сподели с мен „Сладките са много чувствителни!” Май се оказа доста права.

Вторият много силен порив се зароди около рожденият ми ден. Но тогава отново вихърът на Събитията се беше внедрил толкова яко в мен, че не ме пусна.... На самият ми рожден ден не бях спала от 2 дни, имах 2 изпита, изкарах 2 шестици, написах реферат за 2 часа и ... още куп неща и някак си, видиш ли....  физически не успях да достигна до кухненското помещение, камо ли да завъртя едни „бързи сладки”. Но този път реших да си взема поука от предният неуспешен опит и да се спра сама преди да си припомня практически, че имам капиляри по дланите си. И отново оставих силното желание да творя с храна за „по-добри времена” ...

И ето...днес! Какъв по-хубав ден и повод. Все отлагам тази идея или просто не стигам до нея. Реших, че сладките, които ще изпробвам днес, няма да са толкова сложни, но пък за сметка на това доста ефектни и вкусни. Корнфелйкс покрит със разтопен шоколад. Чудничко. Супер лесно и бързо. Ще разтопя на бързо шоколада, ще ги разбъркам с корнфлейкса, бам в хладилника и за 20 мин са готови. Хе-хеее....звучи лесно като детстка игра, нали? След тези 17 изпита....един шоколад да разтопя ли ще ми се опъне?!?!

Да...ама почти. Всъщност пак ми се опъна!!! Ти да видиш. Историята с шоколада, по-точно с разтопяването му, е почти сходна като с осъществяването на сладките ми! Това е третият неуспешен опит, който направих днес. И... все още не мога да ви кажа рецептата,  успешната рецепта, която дава желаният резултат. Но бързам да споделя натрупания опит.За да не ви се налага да правите същите грешки като мен. Може да се поизхитрите и да Upgrade-нете грешките. Ако сладки не се получат/ от първия път/, то поне грешките да са по-дбри нали?!?

Та...веднага давам рецепта за това как да НЕ СЕ разтопява шоколад!!!

Заблуда номер едно! Не се залъгвай /като мен/, че за да получиш шоколад в течна форма ти е необходим течен шоколад от бурканче, независимо, че е най-скъшият в магазина!!!! Много ... мнооооого груба грешка!

Заблуда номер две! Когато искаш да разтопиш шоколада, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на водна баня! ОСвен ако не искаш да видиш как водата от течният шоколад се изпарява, и всичко останало се стутква на топченца, загаря и ... далеч не е толкова привлекателно, за вкусно да не говорим, колкото по рекламите за шоколади!!!

Заблуда номер три! Дори и на водна баня, дори и истински шоколад ... не е сигурен белег, че ще се получи желаният резултат! Това, което получих днес беше хубаво поразтопен шоколад, който след 1 минута и 30 сек се сгъсти и ... не заприлича на нищо хубаво и ...не стана!!!

И така...моят трети не по-малко ентусиазиран опит се овенча с не по-голям успех, ако гледаме резултата откъм готови красиви и вкусни сладки! Но... научих 3ти начин как не се приготвят!  Ами...мисля, че доста добре вървя! Надявам се, че това е третият последен неуспешен опит. Искрено се надявам следващият път ако не успея да ви срещна и да ви дам да дегустирате, то поне да кача някоя снимка J хо-хо... НО..да видим! Кога ще е то.

Хайде...ако някой случайно направи по-успешен експеримент, да казвате, ей!!! И да почерпите също, за да оценим подобаващо достойнствата им. Ако пък не... надявам се съм била полезна на някои по-начинаещи от мен в тази област. Може би още не съм уцелила чувствителността на сладките или ... просто все още не съм срещнала мармота, който увива шоколада в станиол, та да издаде някоя тайна от алпийските! J

Най-накрая!!!

Ех….този блог се каня да го създам от има-няма 6-7-8 месеца, даже вече не помня колко точно… Когато имах вдъхновението и този силен порив, си изхабих силите да ”проучвам” и да обмислям как и за какво да пиша и .. бла бла!!! И ето, че днес просто си спомних тази моя красива идея /, която месеци наред си е била просто една красива идея и въпреки всичко бях дори забравила за нея!!!/.

И така. Захващам се точно днес и точно сега с нея. Преди да съм я забравила отново. Писна ми !!! Да чакам най-подходящият момент, най-удобната ситуация, най-правилното време и …. да забравя през цялото това време мечтите си, идеите си и да изгубя ентусиазма и вдъхновението си. :) 

Таа…да ! Ето ме тук. Не знам за какво искам да пиша, а пък и не искам да знам. Това, което иска да излезне от мен, да заповяда :) Нямам търпение да се срещнем :)

Всъщност това е поне третият блог, който започвам. Но за разлика от преди, сега не си правя празните илюзии, че ще пиша всеки ден/седмица/месец. А дори не искам и да си го обещавам. Защото едва ли ще го изпълня. Искам да имам моето си място, моето кътче, в което да знам, че винаги когато има нужда и много, много силно ми се прииска, мога да се приютя и да изплюя всичко онова, което ме е докоснало, развълнувало или просто ”ей така” ….  да споделя. :))) Дори и без повод. Пък и съм на мнение, че не можеш и не трябва да пишеш /твориш/ по задължение или защото “Така трябва”!!! Ей, хораа…, Нищо не трябва !!!

И така…днес при мен отново дойдоха моето ИСКАМ и Поривът, (който ме втъхлетя и да го осъществя.) Хайде, добре дошли при мен! От кога ви чакам. Днес ще почерпя с много хубав  индийски ароматен чай от джинджифил и …. много хубаво настроение. Ей такова… лекичко ми е на душата, защото си взех 16ят изпит и … даааа!!! Време е за малко релакс! Поне докато дойде 17ят, сиреч утре :D 

Ако компанията ти допада … остани и ти. За мен ще е удоволствие.:)  Винаги има място и за още един. :))) Току-виж намериш и нещо като за себе си. Нещо, което си чакал да видиш/ прочетеш и просто  без да си спомняш… Може да се разпознаеш в някоя от случките, да бъдеш моето вдъхновение или ...просто да си припомниш спомен от бъдещето. Нищо не мога да ти обещая. А пък и не искам. :) Освен това да ти оставя някоя от моите усмивки :)))

Но това, което със сигурност знам e, че всичко, което ще намериш тук, ще е много съкровено, много искрено и … много лично. Така,че може да се отбиваш, от време на време да наминаваш и да хвърляш по едно око… :)

Хайдеее ….