Единственото, което ми идва на ум, е че май, май е време вече да направя пролетното почистване. Нямам предвид само да измия прозорците и да подредя малко по-основно стаята си. А по-скоро да подреда живота си и да пренаредя това, което се случва и се е случило там вътре.... в душата ми. Как ли? Ами...ей така, много просто.
А ти имаш ли нужда? Не се притеснявай да го признаеш поне пред себе си. Никой няма да те чуе... Може би нещо ти тежи? Не можеш да намираш лесно емоциите си или изразяването си? Или.. просто усещаш някакъв пълен безпорядък и се чувстваш безсилен да направиш каквото и да е? Нямаш желание за елементарни неща, които ти доставят по принцип удоволствие?
Една бърза подсказка- не бързай да обвиняваш правителството, шефа си, кучетата по улиците или дупките. Не ти е виновно задръстването, че просто си го има, за кривото ти настроение. По-добре се поспри и погледни навътре какво се случва и след това се огледай наоколо. Може и да е изгряло слънцето през това време. Това, вътрешното, пък покрай него и това отвън.
Та...нека нашето пролетно почистване започне сега... :)
Захващам се първо с прахта. Цяла зима, пък може би години наред /честно казано не помня дали съм разчиствала в душата си скоро / някога ... / всичко е прашасало дотолкова, че е натрупало един слой прах, все едно е валяло сняг. Най-напред отварям прозорците да влезне Новият, чист и свеж въздух. Е, хайде, време му е, да се настанява удобно. Използвам най-хубавия и ароматен препарат за събиране на прах, който подхранва и в същото време заменя застоелия въздух с аромат на Свежест. След това пускам прахосмукачката, която засмуква и най-дълбоките стари следи от минали раздели, разочарования и недовършени отношения. Те са толкова надълбоко затиснати, с искреното намерение да не си спомням за тях, да ги изтрия и да ги потъпча. Ноо... не ставало така! Ама... кой да ти каже. И Баба Марта си мълчи... Дори и да пъхам боклука под килима, само си се заблуждавам, че него го няма. Истината си е само една. Въпреки,че е скрит, боклукът си съществуват все още. С мопа избърсвам хубаво лепкавите петна от агонията, разочарованието, разбитите мечти и изгубените надежди... Изхвърлям ги с мръсната вода в канала.
Стигам и до гардероба с дрехите. Не е зле да ги поразгледам отново. Май се оказва, че повечето са вече бая поизхабени спомени, някои са загубили цвета си след всичките емоционални центрофуги, а други са придобили странни нюанси на истории от миналото. Отворям и останалите малки чекмеджета. Изхвърлям прекалената амбиция, трескавост и напрежение. В чекмеджето в ляво се търкалят малко ревности и завист, които заемат ценно място за безусловната и искрена любов. Намират се и някои други забравени и извехтели мечти, просто защото са забутани в най-долното шкафче, пък в това забързано ежедневие, кога ти време да стигна до тях ?!? Изваждам ги, избърсвам ги от прахта, вдъхвам им нов живот и ги поставям на видно място във витрината.... да почакат още малко своя ред и да се сбъдват. Е, време им е вече!!! Изкачаха си чакането :) Но, да ... Освободих им пространство и съм сигурна, че те вече пътуват към мен ...
И ...така. Оставям прозорците без да им слагам щорите, за да се настани удобно в душата ми слънцето. Така трайно, че дори и когато навън вали, то да ме топли и да грее. Мен и другите около мен. Да ги приютява, когато имат нужда и да ги зарежда със светлинка и блясък, когато са изгубили своя.
Еее..супер! :) Много съм доволна. Друго си е да се разтоваря багажите, които сама бях вързала на врата си. Тежаха ми и си се спъвах сама в тях... Усещането не е от най-вдъхновяващите, повярвай ми! ; )
Оттук нататък... ами не знам! :) Ама... не ме и притеснява особено. Ей такова ... жизнерадостно и ... , абе, с 2 думи - готино ми е! :) Пък да видим.
Оттук нататък... ами не знам! :) Ама... не ме и притеснява особено. Ей такова ... жизнерадостно и ... , абе, с 2 думи - готино ми е! :) Пък да видим.
Хайде...Пролет е. :) Животът разцъфва във всичките си нюанси. Отвори себе си и сърцето си за Новия ден, Новия изгрев, Новите приятели, Новите случки, Новите приключения и.... твоето Ново Аз.
Мисля, че вече съм готова... Аз започвам от Днес. :)
Мисля, че вече съм готова... Аз започвам от Днес. :)
Are you in ?
No comments:
Post a Comment