Не е това, което изглежда

Представи си,че си една врата. И живееш в свят, пълен с толкова много други врати.

Излез навън и малко се разходи.

И на разнообразието се наслади.

Всяка една може да е построена с различен вид и брой греди.

Но отвъд се крие, нещо, което може всички да обедини.

Всички те имат своите мечти.

Някои отвън са много наперени и високи.

Други - изглеждат стари, извехтели, но всъщност са много дълбоки.

Някои се правят на големи тежкари.

Имат здрави ключалки, вместо катинари.

Срещат се и от новия модел- където е важно откъде какво си взел.

Всеки живее сякаш в собствения си тунел,

защото някакъв неописуем страх го е обзел.

Вижда само и единствено пред собствената си врата.

Без да се интересува какво се случва по света.

Лампата отпред е слънцето,

което само неговия свят огрява.

Толкова е силна, че чак очите му заслепява.

Но това, че е като кон с капаци, ни най не малко осъзнава.

Вижда около себе си още няколко други врати.

Те са единствените, с които „дружи”.

И докато си върви, срещайки други врати, може много погрешно да ги оцени.

Защото информацията преминава само през призмата на ограничените му очи.

Погледът му, някъде повърхностно остава,

защото само спрямо вида на дървото и ключалката ги преценява.

Но само за миг се поспри и искрено си помисли.

Правил ли си някога нещо така,

че някой сам да отвори за теб собствената си врата?

Никога не знаеш какво се крие там.

Светът е толкова обширен и голям.

Зад тази тъй обикновена и незабелязваща се врата,

колко много знание и мъдрост може да се пазят за света?!?

Нищо , че може да има малко прах отпред,

не бързай да слагаш етикет.

Вратата се отваря за теб

и ... тотално нов свят се открива пред теб.

Има такава градина- прекрасна и голяма,

която винаги от слънцето е тя огряна.

И колко много други врати при себе си е приютила.

На топло и сигурно място ги е скрила.

Всичко е пълно със смях и цветове,

с усмивки големи - като на малко дете.

Никога не знаеш коя врата какво съдържа.

Затова порива си ти недей насила сдържа.

Не е нужно да обиколиш света пеша.

Започни като надникнеш първо през прозореца.

Просто искрено погледни, и с увмивка ги дари.

Има толкова много други врати около теб.

Огледай се навред.

Осмели се, подай ръка и на някого помогни.

Напълни с цвят изгубените му мечти.

Искрено се усмихни...

Останалото –всичко ще се подреди.

Продължавай да вървиш.

И да твориш

и щедро със сърцето си да ги дариш...