Писмо до Пролетта

Мила Пролет,

Моля те, бъди така мила и ни ела на гости. Не те ли посрещнахме подобаващо? Още съвсем първият ден, в който влакът те стовари на гарата, ние дойдохме при теб. Разтоварени от грижите и проблемите на сивото и мрачно ежедневие, без палтата и зимните ботуши. Прегърнахме те толкова силно и искрено, както бихме направили с всеки истински приятел, който не сме виждали близо година...
Хайде, вече е време зимата да се прибере в бърлогата си и да ти отстъпи мястото си. Твой ред е! Моля те. Не й се оставяй в лапите. Достатъчно топли чайчета изпих, и достатъчно прегръщах печката. Не че не обичам зимата, аз съм зимно дете и обожавам да вали сняг, да карам ски и да съм на топло пред камината/ ,която нямам/, но... и теб обичам не по-малко. Но искам вече да хвърля тежките зимни ботуши и палта, шапки и ръкавици. Не искам да ми тежат и да ме задушават, и да ми висят като камъни на врата. Просто искам слънцето да ме изпраща весело всяка сутрин и вечер дълго, дълго да не залязва. А пък аз, мила Пролет, ти обещавам, че ще ти правим компания. Няма да те оставим самичка. Ще се срещаме все по-често в  парковете и градинките, даже ще ти водим гости - още по-големите си слънчеви усмивки и хубавото настроение. Слънцето толкова много ще ни се радва, че ще свикне и вече към юни месец няма да му се иска да залязва. Но дори и когато то си тръгва, ние ще продължаваме. Ще споделяме радостта си и с Луната, за да не й е мъчно и на нея. Тя ще ни осветява пътечките, а ние ще палим огньовете и ще танцуваме в нейния ритъм. Ще правим специални перформънси в нейна чест.  А събота и неделя ще си правим срещи с планините и красивите кътчета, които ни подарява твоята добра приятелка Природата.

И така...мисля си, че ще ти е хубаво с нас, в нашата компания. :) Пък и приятелите ми са мноооого готини, ще се забавляваме наистина много. Пък и мисля, че се грижим за всички, за да няма разочаровани. По принцип не обичам да правя обещания, защото понякога не ги изпълнявам. Но... това не е обещание. Когато ти дойдеш и се настаниш трайно и удобно при нас, едва ли ще има сила, която да може да ме накара да се задържа малко повечко от крайният минимум в къщи. Просто защото топлото време, слънцето, птичките и .... ти, скъпа Пролет, ми действате като магнит. Просто не мога да устоя, още повече след като зимата нещо мързелува и се излежава все още в леглото...
Хайде....моля те, идвай по-бързо. Чакаме те. Всички. :)

С обич,
Ради