Приказка за двете самодиви ....

Историята не започнала чак толкова отдавна. Едва преди малко повече от 4 години, когато ‘случайно’ Съдбата казва своята дума, срещайки две момичета, които вървяли в една посока . Просто пътищата им не само се пресичали, а директно се сливали. Пътеката била много широка и разнообразна. На моменти доста стръмна, в други- равна, на някои места се натъквали на бодли или високи камъни. Трябвало да прекосяват различни по големина реки и поточета.Но те не просто вървяли в една посока.Те били заедно. За да си помагат и да се подкрепят. В един момент се оказало, че те вървят в абсолютен синхрон. Успявали да балансират прекрасно, така че всичките приключения и предизвикателства, които Съдбата им  поднасяла, не само приемали с усмивка, но и с благодарност. Всичко, през което преминали заедно, било едно магическо пътуване. Истинско вълшебство. Като една сбъдната приказка, в която и най-дребните мечти се превръщали в красива действителност.

Те вървяли целеустремени и решени, че ще стигнат до край. Независимо какво заставало пред тях. Дори и за миг не се колебаели. Те крачели смело напред, хванати за ръце, слушайки гласа на сърцата си...

Пътеката продължавала нагоре и напред. Те не се изморявали, защото вдъхновението, което струяло от тях, презареждало батериите им мигновено. С всяка измината крачка напред, гледката се променяла и ставала все по-красива. Всеки покорен връх откривал нови хоризонти пред себе си, а също така ги дарявал с нови надежди и все повече мечти. С всеки изминал момент от това незабравимо пътуване, двете момичета усещали, че духовната връзка помежду им ставала все по-силна и дълбока. Чувствали се като сестри, които се познават от безкрайно много време, макар да са вървяли заедно по пътеката едва месец-два.

Най- хубавотот в приказката е, че тя не свършва с успешното покоряване на върха. Гледката от там е била толкова запленяваща, че всяка намерила своя път, следвайки вътрешния си глас. Понякога пътеките им  вървяли успоредно, в други моменти се сливали, пресичали, раздалечавали,но отново, и отново се засичали. Нищо никога не би могло да бъде същото, каквото е било докато покорявали върха, но пред тях стояли множество други магически моменти. Независимо, че те сега не вървяли хванати ръка за ръка на всяка крачка, преминавайки през всяко предизвикателство заедно, тяхната връзка останала. Единственото, което се е променило от тогава ,е  че тя става все по-силна и мощна. Независимо разстоянието, на което се намирали една от друга, те не изоставили и за миг своето вдъхновение, не забравили своя ентусиазъм и не загубили своята духовна връзка. Пътят, който извървели заедно, ги направил много по-силни и вдъхнал кураж на всяка да продължи да следва гласа на сърцето си, с ясната идея, че това не ги отдалечава една от друга. Всяка една последваща среща е като прибиране у дома, даряващи ги с уют, топлина, искреност и любов...