Краят на СЕСИЯТА !!!! или как НЕ СЕ правят сладки

Ех......Ето го!!! Заветният ден! Великият ден! 21.02.2013

С какво е по-различен от другите ли, ще се позамислиш бързичко. Веднага отговарям! Тази дата слага края на моята ВЕЛИКА ЗИМНА СЕСИЙНА ОДИСЕЯ !!! Юхууу.... J  Да, може би не ми се наложи да се боря с ламя, да прекосявам морета и океани, да бродя из дебрите на гъсти гори и планини, но... преживяванията, които тя остави в мен,  далеч не са по-бедни.

Моето сесийно пътешествие започна в далечната 2012, декември, няколко седмици преди вълшебната Коледа и още по-изпълнена с надежди и очаквания за по-хубави дни, Нова Година! Тогава поех моитепърви смели крачки. Все още не се знаеше колко дълго ще се проточи и през какви предизвикателства ще ми се наложи да премина. Но можех да го вкуся отдалече. Вкусът беше  тръпчиво-горчив със леко сладникава нотка и аромат на канела. Предчувствието ми се оказа доста вярно, за жалост.

Оказа се ...  доста интертесно преживяване! Успях да установя, че човек може да не спи с дни и .... да не му прави особено впечатление. Особено когато хронифицира. : ) Но...анализ на наученото....може би ще успея да направя след известно време. Когато отлежи и успея да разбера и осъзная какво се е случило. В момента едва успявам да асимилирам, че всичко това свърши.!!! Finito. Край! End! Точка!

Не е особено добра идея да си хабя силите, с нещо, което ми ги изцеди до последната капчица, пък още повече- вече свърши и е  част от историята!!!

Та..по този хубав повод, прибирайки се вкъщи, ме удари вдъхновението. За няколко неща, но като че ли, най-силно беше, че е дошло време да направя  сладки.
Отварям една лека скобка ! (Първият силен порив беше преди Коледа. Бях толкова твърдо решена, чеще правя коледни сладки, та дори и Коледна къщичка от сладки, че ... пренебрегнах всичките сигнали на тялото си, ограниченото време и липсата на сън за 2-3 дни... Е, резултатът не закъсня. И той беше не само неуспешно замесено тесто. Трябваше да спря някак принудително, тъй като след  около час и половинова борба с тестото, което така и не се замеси, единственото, което успешно направих, беше да си спукам капиляр на ръката!!! Е, да. Наложи ми се и спрях. Отказах се. НО временно от  идеята. Оставих я за по-добри времена... Както една приятелка по-късно сподели с мен „Сладките са много чувствителни!” Май се оказа доста права.

Вторият много силен порив се зароди около рожденият ми ден. Но тогава отново вихърът на Събитията се беше внедрил толкова яко в мен, че не ме пусна.... На самият ми рожден ден не бях спала от 2 дни, имах 2 изпита, изкарах 2 шестици, написах реферат за 2 часа и ... още куп неща и някак си, видиш ли....  физически не успях да достигна до кухненското помещение, камо ли да завъртя едни „бързи сладки”. Но този път реших да си взема поука от предният неуспешен опит и да се спра сама преди да си припомня практически, че имам капиляри по дланите си. И отново оставих силното желание да творя с храна за „по-добри времена” ...

И ето...днес! Какъв по-хубав ден и повод. Все отлагам тази идея или просто не стигам до нея. Реших, че сладките, които ще изпробвам днес, няма да са толкова сложни, но пък за сметка на това доста ефектни и вкусни. Корнфелйкс покрит със разтопен шоколад. Чудничко. Супер лесно и бързо. Ще разтопя на бързо шоколада, ще ги разбъркам с корнфлейкса, бам в хладилника и за 20 мин са готови. Хе-хеее....звучи лесно като детстка игра, нали? След тези 17 изпита....един шоколад да разтопя ли ще ми се опъне?!?!

Да...ама почти. Всъщност пак ми се опъна!!! Ти да видиш. Историята с шоколада, по-точно с разтопяването му, е почти сходна като с осъществяването на сладките ми! Това е третият неуспешен опит, който направих днес. И... все още не мога да ви кажа рецептата,  успешната рецепта, която дава желаният резултат. Но бързам да споделя натрупания опит.За да не ви се налага да правите същите грешки като мен. Може да се поизхитрите и да Upgrade-нете грешките. Ако сладки не се получат/ от първия път/, то поне грешките да са по-дбри нали?!?

Та...веднага давам рецепта за това как да НЕ СЕ разтопява шоколад!!!

Заблуда номер едно! Не се залъгвай /като мен/, че за да получиш шоколад в течна форма ти е необходим течен шоколад от бурканче, независимо, че е най-скъшият в магазина!!!! Много ... мнооооого груба грешка!

Заблуда номер две! Когато искаш да разтопиш шоколада, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на водна баня! ОСвен ако не искаш да видиш как водата от течният шоколад се изпарява, и всичко останало се стутква на топченца, загаря и ... далеч не е толкова привлекателно, за вкусно да не говорим, колкото по рекламите за шоколади!!!

Заблуда номер три! Дори и на водна баня, дори и истински шоколад ... не е сигурен белег, че ще се получи желаният резултат! Това, което получих днес беше хубаво поразтопен шоколад, който след 1 минута и 30 сек се сгъсти и ... не заприлича на нищо хубаво и ...не стана!!!

И така...моят трети не по-малко ентусиазиран опит се овенча с не по-голям успех, ако гледаме резултата откъм готови красиви и вкусни сладки! Но... научих 3ти начин как не се приготвят!  Ами...мисля, че доста добре вървя! Надявам се, че това е третият последен неуспешен опит. Искрено се надявам следващият път ако не успея да ви срещна и да ви дам да дегустирате, то поне да кача някоя снимка J хо-хо... НО..да видим! Кога ще е то.

Хайде...ако някой случайно направи по-успешен експеримент, да казвате, ей!!! И да почерпите също, за да оценим подобаващо достойнствата им. Ако пък не... надявам се съм била полезна на някои по-начинаещи от мен в тази област. Може би още не съм уцелила чувствителността на сладките или ... просто все още не съм срещнала мармота, който увива шоколада в станиол, та да издаде някоя тайна от алпийските! J