Ехо...ето ме пак. :)
Искам да започна да споделям с вас малко по малко от моите съкровища. Под съкровища нямам предвид злато и скъпоценни камъни, а всичките прекрасни идеи, линкове, и ... абе всичко, което ме вдъхновява и много ми харесва. Всичко, което си заслужава вниманието ви :). Не обичам да спамя. Просто бях прочела някога някъде, че когато споделиш нещо хубаво с някой, то вече е съкровище ... :))) хихихи.... Така че,... време е най-официално да отворя моята съкровищница. :)
И така... Днес искам да ви споделя нещо, по което суууууупер много се зарибих преди 2-3 седмици. Много готина идея и още по-хубавото е, че хората са я реализирали прекрасно и се случва. Казва се "Пощенска кутия за приказки". Дори още преди да знаех за какво точно иде реч, някак така неистово ми хареса и събуди интереса ми да разбера. Първо- безкрайно много обичам да пиша писма /особено тези на хартия, но далеч не само/. Второ- Обичам и приказките. :)
Става въпрос, че всеки месец обявават тема и всеки, който се е вдъхнновил да напише по нея, изпраща своето писъмце. И след това известни личности в известни столични клубове четят въпросните писма. Тоооолкова е готино. Една ... приказно- хумористична смесица между много искрени истории, които не могат да те оставят безкразличен, монолози, мини театрални пиески или просто .... хумористично разказче, което не може да те накара да спреш да се смееш с минути /Е, поне това важи за мен, де. А както повечето, които ме познават, добре знаят, че ... не е трудно да ме разсмее човек, и ако е наистина качествено!!!... може просто да ме оставите да си се забавлявам и самичка. Далеч не е като да ми пречи :D. Пък ако има някой заблуден човечец около мен и не е разбрал за какво точно се смея, може и да не му се наложи да разбира- просто и той започва, не може да ме остави сама в тази тежка битка със смеха ... :D/
Та... и аз все още не съм ходила на живо да слушам, но вече нямам търпение. Но пък гледах не малко клипчета в youtube. Там ги качват всичките или поне една доста голяма част. Направо мисля, че се зарибих толкова много, че предозирах с клипчета за една вечер. :D И бях все още в сесеия, но мисла откарах около над 2 часа гледайки едно след друго.... А информацията, която получих наистина е доста!!!
Ето едно много искрено и докосващо писмо... Не е от смешните и тези, които причиняват болки в мускулатурата на корема ти от смях, но е от тези, които ти оставят място за размисъл като храна за из път ...
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ACO-Q5eEd1A
И другото, което исках да кажа е, че вече моето първо писмо е в приакзната пощенска кутия. Темата за март е "Не е това, което изглежда". Много, много исках да напиша и да изпратя нещо, но...все не можех да се сетя какво точно да напиша. И ... благодарение на този блог, се вдъхнових толкова много. Просто една сутрин още не се бях разсънила и само мисълта ми... "ооо... аз си имам блог, какво да пусна днес?!?" ме подсети, че преди доста време бях написала нещо, което няма заглавие, но ... всъщност въпоросното пасва супер точно. Като две пъзелчета, които си просто лепват. И така... Да видим.:) Ако не го изберат да го прочетат, със сигурност ще го пусна тук. Ако пък не... обещавам да ви кажа и да пусна след това клипчето :)))
Следващото четене е на 5 март. Хайде да ходим, хайдеее :)))Аз със сигурност ще съм там!
No comments:
Post a Comment