Хората в планината

Хората в планината...Кои всъщност са те? Те не са от някой друг вид или планета. Нито пък са расли в гората...

Хората в планината освен тежките раници на гърба си, носят със себс и усмивките на лицето си. Със сигурност не скъсяват маршрута, но го правят доста по-приятен и придават чувството, че раницата тежи доста по-малко.

Хората в планината поздравяват всеки срещнат. Дори и да не са го виждали никога, не се отнасят с него като със странен и непознат. В пожеланието „Лек път” можеш да усетиш наистина искреността и значението, които  липсват например в машиналното „Как си?”, което непрестанно стреляме по нашите близки и познати. То толкова се е изтъркало, станало е изцяло кухо и празно от смисъл. По-добре го изтрий от речника си, ако си забравил реално какво да вложиш в него...

Хората в планината споделят с всеки. Там всичко е общо. Няма дребнавост, интриги, измерване на това кой какво е дал или направил. Всички са сплотени и задружни. Просто си помагат.

Хората в планината се радват на съвсем дребните неша. Една суха тениска и парче локум са най-големият лукс и нещата, които могат да ги направят истински щастливи. Топлият чай е най-върховният елексир, а супата, в която плуват няколко бобчета и солидно количество олио- най-богатата трапеза... Съвсем, съвсем елементарни и обикновени неща носят най-сладката радост. Чувството е уникално!!!

Хората в планината са оставили там долу суетата. Не съществуват марки дрехи, както и дали цвета на чорапите ти пасва с този на тениската...

Хората в планината знаят силата на окуражителните думи, които могат да сътворят чудо, да вдъхнат надежда и дори да спасят човешки живот. „Остават още само 5 минути” е изразът, който дава криле, в момент, в който си готов да легнеш и да не станеш повече...

За хората в планината най-удобното място за спане е навсякъде. Достатъчно е само едно сухо шалте и спален чувал и, разбира се – условно хоризонтална повърност. Дали ще са камъни, треви или коприва ... няма абсолютно никакво значение. Сънят идва толкова бързо, още преди да си осъзнал върху какво точно си легнал.

Хората в планината не знаят своите граници. Ако искат да оцелеят, те просто продължават. Никога не знаят в началото точно колко дълъг ще е маршрутът и колко сили ще им отнеме. Но... няма по-велико чувство от това, след като го направят...

Хората в планината... И все пак, кои са те ?!? Те са тези, същите, от градовете. Не са по-различни от всички нас. Но има нещо, което те правят по-различно. Те просто са човеци. Не забравят кои са, нито това, че човекът отсреща е абсолютно същият като тях. Оставили са ненужният багаж- лицемерие, интриги, подлост, желание за власт, суета. Те просто са себе си. Взели са само най-важното и необходимо- човечност, уважение, искреност, разбиране, състрадание, споделяне, благодарност, осъзнаване...

Страхотно е да отидеш в планинанта. Да си сред природата, да се срещнеш с тези хора и да срещнеш себе си. Да се почувстваш толкова благодарен, да оцениш най-малките неща... Да се усмихнеш, да се удивиш от красотата на природата, от нейното съвършенство...

Отиди... опитай, вкуси всичко това и ... го върни обратно в града. Тук в ежедневието. Защото работното време на човешките ценности не е само weekend-a в планината. Разтовари се от изишният багаж, изхвърли ненужният боклук и носи със себе си само най-важните неща.

Хората в планината са хората от града. Ние всички сме отговорни за това. Всичко зависи само и единствено от нас ...