Да си имаш учител (част Първа)

Предисловие:

Само бегло да спомена,че е вдъхновено от реално съществуващи ситуации и хора в моя живот! От различни области и по различно време на моя „скромен” житейски път. Всеки един от тези хора ме е докоснал със себе си и с уникалността си по съвсем различен начин. Затова мисля, че ще се наложи да направя няколко поста. Но...засега толкова. J

И... нека пост номер 1 започне СЕГА:

Да си имаш учител....

Толкова е прекрасно. Какъв учител ли? Няма особено значение... Истински. Такъв, който е роден за учител. И не говоря само за тези, които са учили педагогика или имат определен сертификат и преподават от седем до два зад големите катедри.

Говоря ти за учител по душа... Да, може да преподава в училище или в университета ти, или да те учи да танцуваш  или да свириш на някакъв инструмент. Или....просто да те вдъхновява. Просто „ей така” ...  с примера си, със себе си.

Аз съм наистина голяма щастливка. Имала съм шанса лично да познавам и да срещна не малко такива прекрасни хора и да имам в момента в живота си. Вярно, не всички могат/ остават/ прекалено дълго в ежедневието ми,но... такъв е животът. Идват, правят това, което  могат, учим се взаимно, свършват си работата и .... продължават нататък. Защото и други хора имат нужда от тях и ги чакат. Да бъдат докоснати от „знанието”/независимо в коя област !/,  вдъхновението, което струи от тях и магнетизма им.

Учителят е този, който има нещо, което ти все още нямаш. Определени знания и опит. Не е никак зле да си признаеш пред себе си, че нищо не знаеш и да започнеш да градиш от нулата. Да, от начало. Защото когато „кофата ти е пълна”, можеш ли да сложиш още нещо в нея? Тогава смисълът просто се губи. По-добре не си губете взаимно времето.

Учителят /ТВОЯТ Учител !!!/ можеш много леснода го разпознаеш.

Той стои няколко стъпала над твоето и ...много лесно вижда всичко. Затова просто му се довери. Повярвай му и просто следвай. Той е тук, за да ти помогне. Истинският учител няма да стои „над теб” и да ти размахва пръст и да ти нарежда колко си зле, да те тъпче  и да избива комплексите си върху теб. Истинския учител никога няма да те унижи, защото той е „по-велик” от теб и знае „всичко”, защото той върви с години по тази пътека, а ти правиш своите първи крачки. Това е Човекът, който ще слезне на твоето стъпалце, ще те хване за ръка и ще започне да крачи заедно с теб. Ще забави темпото, такова, в което и ти можеш да вървиш. Няма да прескача през две стъпала едновременно, за да демонстрира колко е силен. Внимателно ти обяснява. Показва ти. В началото ти не знаеш, че първо трябва да повдигнеш единият си крак, да го поставиш на следващото стъпало и едва след това да повдигнеш и поставиш и другият, на същото стъпало. Без да можеш да правиш елементарните крачки, не е възможно да можеш да прескачаш по 2-3 стъпала наведнъж. А ти искаш от първият път да си изкачил всичките стъпала, да скочиш, да отвориш криле и да полетиш. Да, и това ще стане, но изисква време, търпение и не малко тренировки.Но ти имаш неговият пример. Той е тук с теб точно за това.За да ти показва, напътства, обяснява и повтаря. Толкова пъти, колкото е необходимо.  И всеки път с не по-малко ентусиазъм.

Наистина добрите учители....хм... те са много хитри / в най-добрия смисъл на думатаJ/. Винаги знаят всичко. Само да те погледне... и си му ясен като прочетен вестник. Веднага е видял кое движение е грешно, че дори и как мислиш. Едва ли чете и самите мисли, знам ли, но...не рядко отговаря на въпросите, които са в главата ти още преди да си я отворил и изплюл каквото и да било!!! Един съвет от мен, когато те попита нещо, по-добре бъди искрен. В 99,99% от случаите той вече знае отговора и ... просто иска или да си го потвърди или .... да ти помогне да го осъзнаеш, когато излезне самичко от твоята уста.  Да... ако си мислиш, че с хитрост може да мине номера, бая си в заблуда, приятелю! Те просто знаят!!! Как?!?  Идея си нямам. Но... мога да разпозная поне погледът тип „рентгенов лъч”. Когато го насочи към кутията ми... веднага се предавам. Ако съм искала да „скрия” нещо,  веднагически го изплювам и решаваме проблема asap /as soon as possible/. Не се и опитвам да лъжа. Хич не ме бива и не ми се отдава. J

Учителят говори на твоя език. Нямам предвид лингвистично. Всъщност, това е първото необходимо условие, за да се съществи процесът. Не използва сложни думи и термини, с които да покаже езиковите си компетенции. Защото този, който наистина разбира материята, може да обясни най-трудните неща с лесни и обикновени думи. Не пази знанието си само за себе си. С радост споделя и най-тънкит трикчета, защото иска наистина да можеш. Колкото и безнадежден случай да си, Той не спира да вярва в теб. Можеш да чуеш загрижеността в думите му и да я прочетеш в очите му. Не прекършва крилете ти, макар това да е най-лесното, коеот може да направи. С няколко остри изречения и си готов! Напротив!!! Ремонтира ги. Поправя ги, ако се налага залепя и закърпва там, където се налага. И ти дава начален тласък, за да полетиш. Като преди това много добре те е предупредил и знаеш, че всичко зависи само и единствено от теб. От това дали ще се осмелиш да разтвориш крилете си и да полетиш напред и нагоре ...

И ... не спира да вярва. В теб. И когато види, че ... макар и куцо и криволичещо в началото, ти се задържаш. След още някой друг размах на крилете, ставаш по-уверен и вече поемаш в своята посока. Той е бил тук заради теб. Той ти е дал всичко, от което си имал нужда в онзи момент. Знание, вяра, подкрепа. И ... вече е време сам да се оправяш. Както можеш, както знаеш и както Той те е научил. Вървиш по своите нови пътеки, пред теб има толкова много нови хоризонти. Всичко е в твоите ръце. Всичко е в твоите криле...

А какво усеща Той ... ?!? Идея си нямам. Може би .... най-чистата радост от спомена от това, че те е хванал за ръка когато си прохождал, а сега те вижда как грациозно и с финес ... ти вече летиш. Сам. Радва се на успехите ти. Искрено. Истински. И ... със сигурност изпитва и гордост. Заслужена такава! Не знам... Не съм била от другата страна. Това поне са моите странични наблюдения. Но може някой ден да разбера, кой знае ... J

P.S. Безкрайно много благодаря, на всички мои учители. Независимо в коя област и нещата, на които са ме научили. На тези, които вече са ме пуснали да летя свободно и на онези, които все още ме държат, крепят ме да не падам и ми показват красотата на това да се спъваш, да ставаш и да продължаваш... пак и пак и пак... За жалост една част от тях не четат кирилица и не могат да разберат тези редове, но моите искрени благодарности ще застигнат и тях. Сигурна съм. Просто нямат избор! J

Благодаря на всеки един, който е допринесъл да бъда това, което съм в момента.

Благодаря!!! J

(Надявам се да поСледва продължение ... :D )