Ех….този блог се каня да го създам от има-няма 6-7-8 месеца, даже вече не помня колко точно… Когато имах вдъхновението и този силен порив, си изхабих силите да ”проучвам” и да обмислям как и за какво да пиша и .. бла бла!!! И ето, че днес просто си спомних тази моя красива идея /, която месеци наред си е била просто една красива идея и въпреки всичко бях дори забравила за нея!!!/.
И така. Захващам се точно днес и точно сега с нея. Преди да съм я забравила отново. Писна ми !!! Да чакам най-подходящият момент, най-удобната ситуация, най-правилното време и …. да забравя през цялото това време мечтите си, идеите си и да изгубя ентусиазма и вдъхновението си. :)
Таа…да ! Ето ме тук. Не знам за какво искам да пиша, а пък и не искам да знам. Това, което иска да излезне от мен, да заповяда :) Нямам търпение да се срещнем :)
Всъщност това е поне третият блог, който започвам. Но за разлика от преди, сега не си правя празните илюзии, че ще пиша всеки ден/седмица/месец. А дори не искам и да си го обещавам. Защото едва ли ще го изпълня. Искам да имам моето си място, моето кътче, в което да знам, че винаги когато има нужда и много, много силно ми се прииска, мога да се приютя и да изплюя всичко онова, което ме е докоснало, развълнувало или просто ”ей така” …. да споделя. :))) Дори и без повод. Пък и съм на мнение, че не можеш и не трябва да пишеш /твориш/ по задължение или защото “Така трябва”!!! Ей, хораа…, Нищо не трябва !!!
И така…днес при мен отново дойдоха моето ИСКАМ и Поривът, (който ме втъхлетя и да го осъществя.) Хайде, добре дошли при мен! От кога ви чакам. Днес ще почерпя с много хубав индийски ароматен чай от джинджифил и …. много хубаво настроение. Ей такова… лекичко ми е на душата, защото си взех 16ят изпит и … даааа!!! Време е за малко релакс! Поне докато дойде 17ят, сиреч утре :D
Ако компанията ти допада … остани и ти. За мен ще е удоволствие.:) Винаги има място и за още един. :))) Току-виж намериш и нещо като за себе си. Нещо, което си чакал да видиш/ прочетеш и просто без да си спомняш… Може да се разпознаеш в някоя от случките, да бъдеш моето вдъхновение или ...просто да си припомниш спомен от бъдещето. Нищо не мога да ти обещая. А пък и не искам. :) Освен това да ти оставя някоя от моите усмивки :)))
Но това, което със сигурност знам e, че всичко, което ще намериш тук, ще е много съкровено, много искрено и … много лично. Така,че може да се отбиваш, от време на време да наминаваш и да хвърляш по едно око… :)
Хайдеее ….
No comments:
Post a Comment