Всъщност, бях изпратила по пощата един пакет. Не беше голям, нямаше много неща, но най-важното е, че всичко, което можеше да се счупи в него, се беше потрошило. Ок, хубаво. Не бяха скъпи нещата. Не ставаше въпрос за парите и тяхната валутна стойност.
Всъщност, стана ми гадно, защото всичко това беше приготвено с много любов. И не само, бях ги опаковала прилежно, обезопасила (доколкото можах). И все пак- бях сложила толкова много внимание, които бях запечатала в една картонена опаковка. Жълтата куриерска услуга е препускала из европейските пътища тоооооолкова дни и нощи подред, че даже не помня кога тръгна малкото багажче към новите си собственици, но ще да беше отдавна. Както и да е, благодарна съм, че дори и на сол, са стигнали.
След n-броя размисли по тази тема с едно такова леко вгорчаващо чувство в устата....нещо ми присветна. Изведнъж, някакво осъзнаване просто ме заслепи и мигом чувствата в мен забушуваха и ....усмивката се върна на мястото си.
Всъщност....не е толкова важно, че е било на сол. Предметите са само външната част на моето внимание. Това е просто формата. Няма значение и какво е било съдържанието на пакета, нито състоянието му. Факта, че аз съм се постарала и погрижила нещо да стигне някъде, е повече от всичко. Любовта и вниманието не могат да бъдат потрошени, загубени, откраднати. Емоцията си остава. Намерението достига. Любовта е приета... И всъщност, това е всичко.
Всичко, което си струва. Всичко, което означава и всичко, което има смисъл.
В тази посока мислите ми продължиха и по-нататък...
Кои са най-ценните неща?
Каквото и да притежаваш, най-ценното е вътре в теб. Дори и да ти вземат къщата, уютът, който ти си създал никой не може да ти открадне. Могат да ти вземат работата (да те уволнят например), но никой не може да ти вземе опита, никой не може да ти вземе това, което ти можеш да правиш. Може да не се държат добре с теб и да не харесват дрехите, които носиш, но ... Любовта ти, твоето Отношение, Изборите, които правиш всеки един миг, Знанията ти, твоята Гледна точка и .....всичките Умения, които имаш....никой с пръст не може да ги докосне...И това не е ли прекрасно? Мен ме остави в едно наистина блажено спокойствие и чувство на благодарност.
С нови сили и вдъхновения за действане и творене. И убедеността, че си вървя по моя път.
Защото....дори когато вървиш, всеки да ти говори, "Върви на ляво", ..."ааа, не, ама как? Твоят път е надясно!!?!", пък...ти си единственият, който знае правилният отговор. Той е само един и е в теб!
Ти можеш да усетиш най-добре докога да вървиш направо и в кой момент да свиеш... накъдето сърцето те побутне.
Така че.....дерзай смело. Ключът е в теб! Това е всичко, което има значение.
No comments:
Post a Comment