Формалностите

Не обичам формалностите!
Не обичам маските и позите.
Абе, хора,  на мен ли само ми се струва или е по трудно да се правиш на нещо, което не си?!?
Предпочитам да не си "поговоря" с някой, ако разговорът ни ще е от типа "Smalltalks":

- Здрасти....!!! Как си?!? Какво става?
-Оо...здравей! Добре съм. А ти? Айде кога ще се видим? Много си заета....айде като имаш време ми се обади.
-Оо да..толкова време мина!Айде пиши ми и ще излезнем "тея дни"...

Да...в такъв тип отношения, (! то това трудно може да се побере в графата Разговори)...ще минат още няколко десетилетия и..тогава дори и да се засечем сигурно и няма да се разпознаем!

Та...ако ще е такова, аз съм вън от играта! Благодаря!

Преди доста време ходих да тренирам нещо и ...групата беше доста голяма и (известна). На тренировките имаше "традиция" по-скоро измежду "старите кучета" в началото и в края поздравът за здрасти и чао да е hug! Което е супер само по себе си! Но....тъй като имаше и много нови хора, за да не ги карат да се чувстват изолирани...прегръдките буквално се изсипваха с кофи и се пилееха по земята, ей така!
Проблемът е, че това е нещо, което не можеш да изимитарш или да направиш фалшификат! Даваш една прегръдка на наистина твой близък приятел....и дуплицираш и мултиприцираш, и ги разхвърляш из една голяма зала с познати и непознати хора!!!(На немски има един супер израз, който изразява всичко, което искам да изразя точно сега .. Hallo?!?!?)всъщност най важното тук е интонацията, коята няма как да преведа в буквен вариант...Здраве да е. Скобата се разшири доста...:))
Така със сигурност им се губи някъде смисъла и ....стойността. Това започва да означава нищо. Като въпросът "К'во става?".-кое да става? всичко си е по местата и не мърда.Попитай ме нещо конкретно и с радост ще ти отговоря.

Та....да! Това определено беше формалност! За мен ще е много по-ОК да не получа 1000 прегръдки които..са празни. Просто само заради позата! Или за "жеста".
Което е нормално. С тези хора се познаваме от 1 седмица - 2 пъти сме се виждали за по 1 час... Можех да сравня това чувство със ....прегръдка от статуя. Със сигурност ако отида и прегърна едно дърво в парка ще усетя много повече... Една искрена усмивка и едно значещо и със смисъл " Как си днес?" е хиляди пъти по-ценно.

И така... това е моят избор. Това избирам и допускам в живота си. Не количеството, а качеството! Не това, което стои зад грима и маските. Не искам отношенията ми да са плоски като масата в кухнята.

Не мисля, че искам твърде много, нали?
Една истинска усмивка,  искрен смях и  приятелска прегръдка правят чудеса!
За да ме видиш с усмивка на лицето... няма да е нужно да обикаляш света и да събираш прашинки кристали!.
Дай ми няколко бели листа, няколко молива,

 полянка със зелена трева и дърво...и ме остави да се радвам.
Или....още по-лесно...ела при мен и просто бъди себе си! Няма по-голямо щастие  и богатство от споделеното време с приятели. Защото времето не може да се купи, да се пренавие или върне.

С радост бих ти подарила този златен час от моя живот, защото той не може да се купи или изпроси. А ти го заслужаваш и аз искам да го споделя с теб!!!

А ти? Споделяш ли себе си с подходящите за теб хора или .... имаш навика да "убиваш време по кафета и молове"?