В кошничката бяла
прилежно съм ги събрала.
Моите мечти!
Красиви, големи...
По аромат и по цвят подредени.
Шарени, разнообразни и пъстри...
трудно се побират в малките ми пръсти.
Затова пък въображението ми е голямо
широко, загадъчно, тайно.
Винаги готово да помогне,
когато Умът ми не може да смогне.
То се развихря...вилнее, лети.
И с дъгата всичко може да оцвети.
Има крилата на вълшебна фея,
с които мога до безкрая да се рея.
А когато поискам...мога и да пея.
Имам си китара звънлива,
звукът й ме дарява с нежност красива.
Въпреки, че ми изглеждат направо страшни
(моите мечти) се старая да не ги покривам с мислите прашни.
А Страхът и неговата компания
са изпратени на дълъг път...към Паталания!
Нека се забавляват,
пътят на обратно мигом да забравят!!!
Имам си нови приятели по пътя интересен,
всяка крачка е с ритъма на прекрасна песен.
На мястото на Притесненията
вече на пост са ... Вдъхновенията.
Постът на Страха е вече освободен
и от порива на Мига е вече покорéн.
Взимам си Спокойствието,
и моята приятелка Любовта
и вече съм готова напред и нагоре да вървя.
О, да не забравя нещо!
Вяра, надежда ....
всичко мигом на място си се подрежда.
В левия джоб....
усмивките и доброто насторение,
няма да имам нужда да хвърлям боб!
Слънцето е моят компас,
доверявам се, че ще съм на Моето място в Точния час!
Засега...това е от нас.
И така...
Научих се да прегръщам
Мечтите си големи
и в реалност да ги превръщам,
макар и стряскащо високи.
Смело да вървя
към нови посоки!

No comments:
Post a Comment