Супичка с вкус на Любов и аромат на Нежност

Днес съм на вкусна тема. Този път ще ви споделя вдъхновиението си, то си е онова, същото, което вече сте го виждали/ усещали,  но днес то е придобило формата си на леща с много подправки. Оказва се, че моето вдъхновение е много гъвкаво и приема формата на „съда”, в който се постави/не защото в случая става въпрос за супичка/. Малко като водата е. Ама напомня и на огъня. Когато се разбушува там отвътре ....  , олеле майко! Ако си имал „щастието” да си около мен в подобен екстремен момент, няма да ти е трудно да си го припомниш, защото едва ли се забравя лесно. Ако не си, ... еее... има време :D. Не се отчайвай!

Та...днес  имах среща с вдъхновението си  в кухнята. J

Но преди това- малко предисловие и размисли за супата. Иска ми се да направя една лека вметка и уточнение. Може би като чуеш супа имаш ужасяващи кошмарни спомени от детската градина за супа с плуващи топчета от кайма или провлачени парчета застроено яйце в блудкава  леко оцветена водица... Ооох, чак и на мен ми стана гадно!!! Съжалявам, ако и ти имаш цветущо въображение като моето. Нямам предвид такава супа!!! Моля, моля. Да се разберем от рано, за да няма недоразумения. Супата не е само за малките деца и не „трябва” да се яде само на обяд, защото така „трябва”. Супата не е онази мазна течност, която предпазва от поява на гастрит или язва на стомаха. Ако по някаква случайност аналогията ти с думата „супа” е подобна или сходна, значи.... бая си изпуснал/а!!! Но... „по-добре късно, отколкото никога” са казали някои доста по-мъдри хора от мен. Хайдеее ..., крайно време е да оставиш си всичките спомени някъде там, защото вече не ти трябват. Зарежи ги и погледни с нови очи на нея.  Сякаш вкусваш супа за първи път ...

Говоря за ... супер вкусната неангажираща лека зеленчукова крем супа, която приковава всичките ти сетива..Нежният  аромат преминава през ноздрите и се настанява в теб. А първата лъжица вечеразтопява в теб блаженството и то започва бавно да се стича по вените ти. Свежестта на подправките карат очите ти да се затворят, помирисвайки с върха на носа си и .... си там! Точно там, където цял ден си чакал с нетърпение да се озовеш. На мястото, в което времето спира, то просто не съществува.. Може да си сам и да се полюбуваш на вкусното изкушение изцяло и със всичките си сетива, или да споделиш удоволствието с любим човек. Тогава и насладата е двойно по-голяма. /Което е и силно препоръчително!!!/.

А пък аз бях тръгнала да споделям как се приготвя. Защото всеки път въпросът е един и същ:

„Радииииии , Ама кажи ми, моля те, как се прави?!?!?!? Каква е рецептата? Какво си сложила?!? Научи ме и мен!!!”

Да, да, спокойно.  Бързам да споделя, преди да е започнал дъжда с въпроси относно приготвянето.

Бързам да кажа, че е мноооого просто. Може би едно от най-лесните за приготвяне неща. В случая днес направих супа от червена леща. Но преди да уточня подправките, да кажа най-важното. Моето най-най-най- важно правило. Готви се само и единствено, когато имаш желание. Когато искам. Да! Когато искам да готвя. Любовта, която ще сложиш вътре е най-вкусната подправка, без която няма да стане вкусно. Тя придава не само аромат,но и ... онова  „ммм...”, което те кара да се зачудиш какво още има. Онази невидима за очите и сетивата подправка, която  продължава с „Абе....какво точно сложи? Ама... в какви пропорции? Абе...ти нещо май криеш и не ми казваш всичко....Има още нещо.Усещам го. То е точно тук...!!!”. Ами да, има. J И далеч не го крия. Затова го казвам най-напред. Няма да го намериш в шкафчето до печката или в бурканчето с подправки. Не стои забравена и захвърлена някъде измежду всички лъжици за готвене или в шкафа с тенджерите. То е точно там, вътре в теб. Ти само трябва да му отвориш леко капачето и да му дадеш шанс да излезне. Ако е било забравено и затрито някъде, прекалено дълго време, може би напира и е готово да излезне с бясна скорост. Така че, бъди готов/а. И го вадиш не е в момента, в който „трябва ” да сготвиш, защото в къщата винаги „трябва” да има сготвено или защото просто така си  „трябва”. А точно в този момент, когато поискаш да си хапнеш най-вкусната супичка, защото го заслужаваш след дългия ден, тогава най-любезно се появява. Или когато искаш да сготвиш и да споделиш с любими хора. Най-сигурният начин, че можеш да раздадеш от Любовта си, добре разбъркана с грижа и аромат на нежност! Няма грешен отгвор. Няма лоша рецепта и недосварено ядене. Едно е повече от ясно - това е най-сигурният и най-прекият път твоята Любов да бъде буквално „погълната” :D . И ....това е тънкостта. Хайде да кажа и набързо съставките и подправките. Но аз не готвя по рецепти. Това ми качество на спонтанност, разбира се, се проявява и в готвенето. Забърквам най-често супер импровизираните неща с продуктите, които имат смелостта да се изпречат пред погледа ми най-напред, без много много да го умувам от кое и по колко да сложа. Особено, що се отнася до подправките.Всичко е на око. Щедро око и ръка с размах. Абе...дет’ се вика „ей така”. : ) Както аз си го правя.

Първо се загрява малко масло/олио в тиган. Слагат се подправките, докато олиото започне да бълбука лекичко. Има един тънък момент. Много внимавай, да не ги изгориш и прегориш, защото яденето ще има вкус на въглен. :D Което в случая не е от желаните ефекти. За целта трябва да си много бърз/а и предварително да подбереш тези, които искаш да сложиш, защото ми се е случвало от дълго умуване какво да сложа, да се наложи да направя набързо втори опит : ). Но...дори и да се случи, не е фатално, споко. Не се шашкай.  Подправките, които слагам за лещата са:

·        Кимион – смлян и на зърна / и от 2та вида едновременно, като най-напред се слага този на зърна, за да се разпукне лекичко/

·        Куркума /жълтата подправка,която придава освен хубав аромат и мнооого приятен цвят/

·        Къри

·        Масала- индийска подправка/ смес от около 8-9 вида подправки/

·        Червен пипер/ за 1 път сложих, защото нямах моркови или домати/

·        Малко черен пипер

·        Хималайска сол

/За подправките отделно мисля да пиша в някой друг пост... Може би са ти странни и непознати,но са мнооого готини. На мен лично са ми любими. Но засега толкова/

А също така сложих и от един зеленчукова бульон на прах. След като съвсем леко се позапържат подправките, се слага в тигана добре измитата леща. За много, много кратко, колкото да се разбъркат добре и да се смесят. Всичко това се слага в тенджера и се вари. По желание на готвача се слага водата. Може да е съвсем течно като супа-супа или да е повече като гъста каша. Ще бъде прекрасно и в двата варианта, или някъде точно по средата. Не след дълго .... най-прекрасната супичка е вече готова за сервиране. Разбира се, малко преди края, я пробвам и ако има нужда от повече подрпавки, ги слагам. Колко и от кои....?!? Ами, и аз не знам! Ей толкова, точно толкова, колкото да стане вкусно, но и не прекалено подправено.

На кратко- както го усетиш и както ти харесва. Пак ти казвам. Няма правилна или грешна рецепта. Има несполучливо ядене, поради липса на желание и недостатъчно любов в него. Има и ... вълшебно вкусно пътешествие из пътечките на сетивата, които изпълват не само кухината на стомаха ти, но и придават пълно и плътно усещане в душата ти. Защото храненето не е само процес за утоляване на глада. Чрез храната се хранят очите, носа ... сетивата и чак след това стомаха и организмът приема необходимите вещества, за да може да „работи” за теб пълноценно. Ти избираш...

Надявам се, не си забравил/а, че и това си е изкуство. Не по-малко от това да създаваш музика или да се движиш в ритъма на танца.Можеш да се гмуркаш в океана от вдъхновение навсякъде и по всяко време. Не само приготвянето, но и яденето си е изкуство.Така че, не ми минавай с номера „Нямам време за изкуство”. Така животът ти ще стане скучен и съсухрен като връзка добре изсушени червени чушки през зимата.  Намери си твоя начин, в твоето ежедневие и в твоето собствено темпо. Хей, приятелю, това не е състезание. Не се бори за вниманието на другите или за похвалите им.  Ако го правиш поради тази причина, по-добре спри, още преди да си започнал. Просто няма смисъл. Направи го за себе си. Просто ей така. Защото го заслужаваш и защото искаш да се изкефиш. Няма как да не стане вкусно. Пък...тогава хората сами ще тичат покрай теб и ще искат още и още. Няма лесно да се оттървеш. И затова винаги прави повече, отколкото хора има покрай теб. Защото винаги има някой, с когото можеш да го споделиш. J Дори и това да е кучето ти. Хехе.  : )