Хората в планината

Хората в планината...Кои всъщност са те? Те не са от някой друг вид или планета. Нито пък са расли в гората...

Хората в планината освен тежките раници на гърба си, носят със себс и усмивките на лицето си. Със сигурност не скъсяват маршрута, но го правят доста по-приятен и придават чувството, че раницата тежи доста по-малко.

Хората в планината поздравяват всеки срещнат. Дори и да не са го виждали никога, не се отнасят с него като със странен и непознат. В пожеланието „Лек път” можеш да усетиш наистина искреността и значението, които  липсват например в машиналното „Как си?”, което непрестанно стреляме по нашите близки и познати. То толкова се е изтъркало, станало е изцяло кухо и празно от смисъл. По-добре го изтрий от речника си, ако си забравил реално какво да вложиш в него...

Хората в планината споделят с всеки. Там всичко е общо. Няма дребнавост, интриги, измерване на това кой какво е дал или направил. Всички са сплотени и задружни. Просто си помагат.

Хората в планината се радват на съвсем дребните неша. Една суха тениска и парче локум са най-големият лукс и нещата, които могат да ги направят истински щастливи. Топлият чай е най-върховният елексир, а супата, в която плуват няколко бобчета и солидно количество олио- най-богатата трапеза... Съвсем, съвсем елементарни и обикновени неща носят най-сладката радост. Чувството е уникално!!!

Хората в планината са оставили там долу суетата. Не съществуват марки дрехи, както и дали цвета на чорапите ти пасва с този на тениската...

Хората в планината знаят силата на окуражителните думи, които могат да сътворят чудо, да вдъхнат надежда и дори да спасят човешки живот. „Остават още само 5 минути” е изразът, който дава криле, в момент, в който си готов да легнеш и да не станеш повече...

За хората в планината най-удобното място за спане е навсякъде. Достатъчно е само едно сухо шалте и спален чувал и, разбира се – условно хоризонтална повърност. Дали ще са камъни, треви или коприва ... няма абсолютно никакво значение. Сънят идва толкова бързо, още преди да си осъзнал върху какво точно си легнал.

Хората в планината не знаят своите граници. Ако искат да оцелеят, те просто продължават. Никога не знаят в началото точно колко дълъг ще е маршрутът и колко сили ще им отнеме. Но... няма по-велико чувство от това, след като го направят...

Хората в планината... И все пак, кои са те ?!? Те са тези, същите, от градовете. Не са по-различни от всички нас. Но има нещо, което те правят по-различно. Те просто са човеци. Не забравят кои са, нито това, че човекът отсреща е абсолютно същият като тях. Оставили са ненужният багаж- лицемерие, интриги, подлост, желание за власт, суета. Те просто са себе си. Взели са само най-важното и необходимо- човечност, уважение, искреност, разбиране, състрадание, споделяне, благодарност, осъзнаване...

Страхотно е да отидеш в планинанта. Да си сред природата, да се срещнеш с тези хора и да срещнеш себе си. Да се почувстваш толкова благодарен, да оцениш най-малките неща... Да се усмихнеш, да се удивиш от красотата на природата, от нейното съвършенство...

Отиди... опитай, вкуси всичко това и ... го върни обратно в града. Тук в ежедневието. Защото работното време на човешките ценности не е само weekend-a в планината. Разтовари се от изишният багаж, изхвърли ненужният боклук и носи със себе си само най-важните неща.

Хората в планината са хората от града. Ние всички сме отговорни за това. Всичко зависи само и единствено от нас ...

Писмо до Пролетта

Мила Пролет,

Моля те, бъди така мила и ни ела на гости. Не те ли посрещнахме подобаващо? Още съвсем първият ден, в който влакът те стовари на гарата, ние дойдохме при теб. Разтоварени от грижите и проблемите на сивото и мрачно ежедневие, без палтата и зимните ботуши. Прегърнахме те толкова силно и искрено, както бихме направили с всеки истински приятел, който не сме виждали близо година...
Хайде, вече е време зимата да се прибере в бърлогата си и да ти отстъпи мястото си. Твой ред е! Моля те. Не й се оставяй в лапите. Достатъчно топли чайчета изпих, и достатъчно прегръщах печката. Не че не обичам зимата, аз съм зимно дете и обожавам да вали сняг, да карам ски и да съм на топло пред камината/ ,която нямам/, но... и теб обичам не по-малко. Но искам вече да хвърля тежките зимни ботуши и палта, шапки и ръкавици. Не искам да ми тежат и да ме задушават, и да ми висят като камъни на врата. Просто искам слънцето да ме изпраща весело всяка сутрин и вечер дълго, дълго да не залязва. А пък аз, мила Пролет, ти обещавам, че ще ти правим компания. Няма да те оставим самичка. Ще се срещаме все по-често в  парковете и градинките, даже ще ти водим гости - още по-големите си слънчеви усмивки и хубавото настроение. Слънцето толкова много ще ни се радва, че ще свикне и вече към юни месец няма да му се иска да залязва. Но дори и когато то си тръгва, ние ще продължаваме. Ще споделяме радостта си и с Луната, за да не й е мъчно и на нея. Тя ще ни осветява пътечките, а ние ще палим огньовете и ще танцуваме в нейния ритъм. Ще правим специални перформънси в нейна чест.  А събота и неделя ще си правим срещи с планините и красивите кътчета, които ни подарява твоята добра приятелка Природата.

И така...мисля си, че ще ти е хубаво с нас, в нашата компания. :) Пък и приятелите ми са мноооого готини, ще се забавляваме наистина много. Пък и мисля, че се грижим за всички, за да няма разочаровани. По принцип не обичам да правя обещания, защото понякога не ги изпълнявам. Но... това не е обещание. Когато ти дойдеш и се настаниш трайно и удобно при нас, едва ли ще има сила, която да може да ме накара да се задържа малко повечко от крайният минимум в къщи. Просто защото топлото време, слънцето, птичките и .... ти, скъпа Пролет, ми действате като магнит. Просто не мога да устоя, още повече след като зимата нещо мързелува и се излежава все още в леглото...
Хайде....моля те, идвай по-бързо. Чакаме те. Всички. :)

С обич,
Ради

Криво

Криво ми е!

Точка. Просто реших да го напиша, за да ми се поизправи, евентуално. 

И да не си помислите, че винаги ми е весело и съм 24/7 „Уу-Аа”.

Ами не.

И никога не съм се и опитвала!!!

Супичка с вкус на Любов и аромат на Нежност

Днес съм на вкусна тема. Този път ще ви споделя вдъхновиението си, то си е онова, същото, което вече сте го виждали/ усещали,  но днес то е придобило формата си на леща с много подправки. Оказва се, че моето вдъхновение е много гъвкаво и приема формата на „съда”, в който се постави/не защото в случая става въпрос за супичка/. Малко като водата е. Ама напомня и на огъня. Когато се разбушува там отвътре ....  , олеле майко! Ако си имал „щастието” да си около мен в подобен екстремен момент, няма да ти е трудно да си го припомниш, защото едва ли се забравя лесно. Ако не си, ... еее... има време :D. Не се отчайвай!

Та...днес  имах среща с вдъхновението си  в кухнята. J

Но преди това- малко предисловие и размисли за супата. Иска ми се да направя една лека вметка и уточнение. Може би като чуеш супа имаш ужасяващи кошмарни спомени от детската градина за супа с плуващи топчета от кайма или провлачени парчета застроено яйце в блудкава  леко оцветена водица... Ооох, чак и на мен ми стана гадно!!! Съжалявам, ако и ти имаш цветущо въображение като моето. Нямам предвид такава супа!!! Моля, моля. Да се разберем от рано, за да няма недоразумения. Супата не е само за малките деца и не „трябва” да се яде само на обяд, защото така „трябва”. Супата не е онази мазна течност, която предпазва от поява на гастрит или язва на стомаха. Ако по някаква случайност аналогията ти с думата „супа” е подобна или сходна, значи.... бая си изпуснал/а!!! Но... „по-добре късно, отколкото никога” са казали някои доста по-мъдри хора от мен. Хайдеее ..., крайно време е да оставиш си всичките спомени някъде там, защото вече не ти трябват. Зарежи ги и погледни с нови очи на нея.  Сякаш вкусваш супа за първи път ...

Говоря за ... супер вкусната неангажираща лека зеленчукова крем супа, която приковава всичките ти сетива..Нежният  аромат преминава през ноздрите и се настанява в теб. А първата лъжица вечеразтопява в теб блаженството и то започва бавно да се стича по вените ти. Свежестта на подправките карат очите ти да се затворят, помирисвайки с върха на носа си и .... си там! Точно там, където цял ден си чакал с нетърпение да се озовеш. На мястото, в което времето спира, то просто не съществува.. Може да си сам и да се полюбуваш на вкусното изкушение изцяло и със всичките си сетива, или да споделиш удоволствието с любим човек. Тогава и насладата е двойно по-голяма. /Което е и силно препоръчително!!!/.

А пък аз бях тръгнала да споделям как се приготвя. Защото всеки път въпросът е един и същ:

„Радииииии , Ама кажи ми, моля те, как се прави?!?!?!? Каква е рецептата? Какво си сложила?!? Научи ме и мен!!!”

Да, да, спокойно.  Бързам да споделя, преди да е започнал дъжда с въпроси относно приготвянето.

Бързам да кажа, че е мноооого просто. Може би едно от най-лесните за приготвяне неща. В случая днес направих супа от червена леща. Но преди да уточня подправките, да кажа най-важното. Моето най-най-най- важно правило. Готви се само и единствено, когато имаш желание. Когато искам. Да! Когато искам да готвя. Любовта, която ще сложиш вътре е най-вкусната подправка, без която няма да стане вкусно. Тя придава не само аромат,но и ... онова  „ммм...”, което те кара да се зачудиш какво още има. Онази невидима за очите и сетивата подправка, която  продължава с „Абе....какво точно сложи? Ама... в какви пропорции? Абе...ти нещо май криеш и не ми казваш всичко....Има още нещо.Усещам го. То е точно тук...!!!”. Ами да, има. J И далеч не го крия. Затова го казвам най-напред. Няма да го намериш в шкафчето до печката или в бурканчето с подправки. Не стои забравена и захвърлена някъде измежду всички лъжици за готвене или в шкафа с тенджерите. То е точно там, вътре в теб. Ти само трябва да му отвориш леко капачето и да му дадеш шанс да излезне. Ако е било забравено и затрито някъде, прекалено дълго време, може би напира и е готово да излезне с бясна скорост. Така че, бъди готов/а. И го вадиш не е в момента, в който „трябва ” да сготвиш, защото в къщата винаги „трябва” да има сготвено или защото просто така си  „трябва”. А точно в този момент, когато поискаш да си хапнеш най-вкусната супичка, защото го заслужаваш след дългия ден, тогава най-любезно се появява. Или когато искаш да сготвиш и да споделиш с любими хора. Най-сигурният начин, че можеш да раздадеш от Любовта си, добре разбъркана с грижа и аромат на нежност! Няма грешен отгвор. Няма лоша рецепта и недосварено ядене. Едно е повече от ясно - това е най-сигурният и най-прекият път твоята Любов да бъде буквално „погълната” :D . И ....това е тънкостта. Хайде да кажа и набързо съставките и подправките. Но аз не готвя по рецепти. Това ми качество на спонтанност, разбира се, се проявява и в готвенето. Забърквам най-често супер импровизираните неща с продуктите, които имат смелостта да се изпречат пред погледа ми най-напред, без много много да го умувам от кое и по колко да сложа. Особено, що се отнася до подправките.Всичко е на око. Щедро око и ръка с размах. Абе...дет’ се вика „ей така”. : ) Както аз си го правя.

Първо се загрява малко масло/олио в тиган. Слагат се подправките, докато олиото започне да бълбука лекичко. Има един тънък момент. Много внимавай, да не ги изгориш и прегориш, защото яденето ще има вкус на въглен. :D Което в случая не е от желаните ефекти. За целта трябва да си много бърз/а и предварително да подбереш тези, които искаш да сложиш, защото ми се е случвало от дълго умуване какво да сложа, да се наложи да направя набързо втори опит : ). Но...дори и да се случи, не е фатално, споко. Не се шашкай.  Подправките, които слагам за лещата са:

·        Кимион – смлян и на зърна / и от 2та вида едновременно, като най-напред се слага този на зърна, за да се разпукне лекичко/

·        Куркума /жълтата подправка,която придава освен хубав аромат и мнооого приятен цвят/

·        Къри

·        Масала- индийска подправка/ смес от около 8-9 вида подправки/

·        Червен пипер/ за 1 път сложих, защото нямах моркови или домати/

·        Малко черен пипер

·        Хималайска сол

/За подправките отделно мисля да пиша в някой друг пост... Може би са ти странни и непознати,но са мнооого готини. На мен лично са ми любими. Но засега толкова/

А също така сложих и от един зеленчукова бульон на прах. След като съвсем леко се позапържат подправките, се слага в тигана добре измитата леща. За много, много кратко, колкото да се разбъркат добре и да се смесят. Всичко това се слага в тенджера и се вари. По желание на готвача се слага водата. Може да е съвсем течно като супа-супа или да е повече като гъста каша. Ще бъде прекрасно и в двата варианта, или някъде точно по средата. Не след дълго .... най-прекрасната супичка е вече готова за сервиране. Разбира се, малко преди края, я пробвам и ако има нужда от повече подрпавки, ги слагам. Колко и от кои....?!? Ами, и аз не знам! Ей толкова, точно толкова, колкото да стане вкусно, но и не прекалено подправено.

На кратко- както го усетиш и както ти харесва. Пак ти казвам. Няма правилна или грешна рецепта. Има несполучливо ядене, поради липса на желание и недостатъчно любов в него. Има и ... вълшебно вкусно пътешествие из пътечките на сетивата, които изпълват не само кухината на стомаха ти, но и придават пълно и плътно усещане в душата ти. Защото храненето не е само процес за утоляване на глада. Чрез храната се хранят очите, носа ... сетивата и чак след това стомаха и организмът приема необходимите вещества, за да може да „работи” за теб пълноценно. Ти избираш...

Надявам се, не си забравил/а, че и това си е изкуство. Не по-малко от това да създаваш музика или да се движиш в ритъма на танца.Можеш да се гмуркаш в океана от вдъхновение навсякъде и по всяко време. Не само приготвянето, но и яденето си е изкуство.Така че, не ми минавай с номера „Нямам време за изкуство”. Така животът ти ще стане скучен и съсухрен като връзка добре изсушени червени чушки през зимата.  Намери си твоя начин, в твоето ежедневие и в твоето собствено темпо. Хей, приятелю, това не е състезание. Не се бори за вниманието на другите или за похвалите им.  Ако го правиш поради тази причина, по-добре спри, още преди да си започнал. Просто няма смисъл. Направи го за себе си. Просто ей така. Защото го заслужаваш и защото искаш да се изкефиш. Няма как да не стане вкусно. Пък...тогава хората сами ще тичат покрай теб и ще искат още и още. Няма лесно да се оттървеш. И затова винаги прави повече, отколкото хора има покрай теб. Защото винаги има някой, с когото можеш да го споделиш. J Дори и това да е кучето ти. Хехе.  : )

Мисия "Запролетяване" - Изпълнена!!!

Ето я Баба Марта дойде. А с нея и пролетта. Ами сега? Хвърли ни мартениците и всеки да се оправя кой както намери за добре...Поне при мен не е оставяла опътване с инструкции...

Единственото, което ми идва на ум, е че май, май е време вече да направя пролетното почистване. Нямам предвид само да измия прозорците и да подредя малко по-основно стаята си. А по-скоро да подреда живота си и да  пренаредя това, което се случва и се е случило там вътре.... в душата ми. Как ли? Ами...ей така, много просто.

А ти имаш ли нужда? Не се притеснявай да го признаеш поне пред себе си. Никой няма да те чуе... Може би нещо ти тежи? Не можеш да намираш лесно емоциите си или изразяването си? Или.. просто усещаш някакъв пълен безпорядък и се чувстваш безсилен да направиш каквото и да е? Нямаш желание за елементарни неща, които ти доставят по принцип удоволствие? 

Една бърза подсказка- не бързай да обвиняваш правителството, шефа си, кучетата по улиците или дупките. Не ти е виновно задръстването, че просто си го има, за кривото ти настроение. По-добре се поспри и погледни навътре какво се случва и след това се огледай наоколо. Може и да е изгряло слънцето през това време. Това, вътрешното, пък покрай него и това отвън.

Та...нека нашето пролетно почистване започне сега... :)

Захващам се първо с прахта. Цяла зима, пък може би години наред /честно казано не помня дали съм разчиствала в душата си скоро / някога ... / всичко е прашасало дотолкова, че е натрупало един слой прах, все едно е валяло сняг. Най-напред отварям прозорците да влезне Новият, чист и свеж въздух. Е, хайде, време му е, да се настанява удобно. Използвам най-хубавия и ароматен препарат за събиране на прах, който подхранва и в същото време заменя застоелия въздух с аромат на Свежест. След това пускам прахосмукачката, която засмуква и най-дълбоките стари следи от минали раздели, разочарования и недовършени отношения. Те са толкова надълбоко затиснати, с искреното намерение да не си спомням за тях, да ги изтрия и да ги потъпча. Ноо... не ставало така! Ама... кой да ти каже. И Баба Марта си мълчи... Дори и да пъхам боклука под килима, само си се заблуждавам, че него го няма. Истината си е само една. Въпреки,че е скрит, боклукът си съществуват все още. С мопа избърсвам хубаво лепкавите петна от агонията,  разочарованието, разбитите мечти и изгубените надежди... Изхвърлям ги с мръсната вода в канала.

Стигам и до гардероба с дрехите. Не е зле да ги  поразгледам отново. Май се оказва, че повечето са вече бая поизхабени спомени, някои са загубили цвета си след всичките емоционални центрофуги, а други са придобили странни нюанси на истории от миналото. Отворям и останалите малки чекмеджета. Изхвърлям прекалената амбиция, трескавост и напрежение.  В чекмеджето в ляво се търкалят малко ревности и завист, които заемат ценно място за безусловната и искрена любов. Намират се и някои други забравени и извехтели мечти, просто защото са забутани в най-долното шкафче, пък в това забързано ежедневие, кога ти време да стигна до тях ?!? Изваждам ги, избърсвам ги от прахта, вдъхвам им нов живот и ги поставям на видно място във витрината.... да почакат още малко своя ред и да се сбъдват. Е, време им е вече!!! Изкачаха си чакането :) Но, да ... Освободих им пространство и съм сигурна, че те вече пътуват към мен ...

И ...така. Оставям прозорците без да им слагам щорите, за да се настани удобно в душата ми слънцето. Така  трайно, че дори и когато навън вали, то да ме топли и да грее. Мен и другите около мен. Да ги приютява, когато имат нужда и да ги зарежда със светлинка и блясък, когато са изгубили своя.

Еее..супер! :) Много съм доволна. Друго си е да се разтоваря багажите, които сама бях вързала на врата си. Тежаха ми и си се спъвах сама в тях... Усещането не е от най-вдъхновяващите, повярвай ми! ; )

Оттук нататък... ами не знам! :) Ама... не ме и притеснява особено. Ей такова ... жизнерадостно и ... , абе, с 2 думи - готино ми е! :) Пък да видим. 

Хайде...Пролет е. :) Животът разцъфва във всичките си нюанси. Отвори себе си и сърцето си за Новия ден, Новия изгрев, Новите приятели, Новите случки, Новите приключения и.... твоето Ново Аз.
 Мисля, че вече съм готова... Аз започвам от Днес. :) 

Are you in ?

Не е това, което изглежда

Представи си,че си една врата. И живееш в свят, пълен с толкова много други врати.

Излез навън и малко се разходи.

И на разнообразието се наслади.

Всяка една може да е построена с различен вид и брой греди.

Но отвъд се крие, нещо, което може всички да обедини.

Всички те имат своите мечти.

Някои отвън са много наперени и високи.

Други - изглеждат стари, извехтели, но всъщност са много дълбоки.

Някои се правят на големи тежкари.

Имат здрави ключалки, вместо катинари.

Срещат се и от новия модел- където е важно откъде какво си взел.

Всеки живее сякаш в собствения си тунел,

защото някакъв неописуем страх го е обзел.

Вижда само и единствено пред собствената си врата.

Без да се интересува какво се случва по света.

Лампата отпред е слънцето,

което само неговия свят огрява.

Толкова е силна, че чак очите му заслепява.

Но това, че е като кон с капаци, ни най не малко осъзнава.

Вижда около себе си още няколко други врати.

Те са единствените, с които „дружи”.

И докато си върви, срещайки други врати, може много погрешно да ги оцени.

Защото информацията преминава само през призмата на ограничените му очи.

Погледът му, някъде повърхностно остава,

защото само спрямо вида на дървото и ключалката ги преценява.

Но само за миг се поспри и искрено си помисли.

Правил ли си някога нещо така,

че някой сам да отвори за теб собствената си врата?

Никога не знаеш какво се крие там.

Светът е толкова обширен и голям.

Зад тази тъй обикновена и незабелязваща се врата,

колко много знание и мъдрост може да се пазят за света?!?

Нищо , че може да има малко прах отпред,

не бързай да слагаш етикет.

Вратата се отваря за теб

и ... тотално нов свят се открива пред теб.

Има такава градина- прекрасна и голяма,

която винаги от слънцето е тя огряна.

И колко много други врати при себе си е приютила.

На топло и сигурно място ги е скрила.

Всичко е пълно със смях и цветове,

с усмивки големи - като на малко дете.

Никога не знаеш коя врата какво съдържа.

Затова порива си ти недей насила сдържа.

Не е нужно да обиколиш света пеша.

Започни като надникнеш първо през прозореца.

Просто искрено погледни, и с увмивка ги дари.

Има толкова много други врати около теб.

Огледай се навред.

Осмели се, подай ръка и на някого помогни.

Напълни с цвят изгубените му мечти.

Искрено се усмихни...

Останалото –всичко ще се подреди.

Продължавай да вървиш.

И да твориш

и щедро със сърцето си да ги дариш...