Изкуството да бъдеш сестра (1)

В поста си днес "Изкуството да бъдеш сестра" ще ви покажа моята представа  за сестрите. И леко да доуточня - Медицинските сестри.

(И ... тази прекрасна тема не се изчерпва само със сестринството,  отношението, разбиране ми и това, което ме свързва с него. :) Всъщност аз винаги съм си била сестра - сестра на брат ми. И си мисля, че и това не е далеч по-малко вдъхновяващо.

А на теб, Баце, обещавам да посветя отделно специален пост! Скоро, надявам се! :) )

А каква е твоята първа асоциация, когато чуеш  понятието "медицинска сестра"?!? Може би си гледал прекалено много филми и първото, което се сещаш е нещо подобно... ?!?

Или пък синонимите, които ти изникват в главата са - прислужница, слугиня или болногледачка с висше образование... Изказвания от сорта "Абе, ти луда ли си? Искаш да кажеш, че ти харесва да слугуваш на лекари и да работиш с болни и умиращи хора ?!?" някак си вече не ме трогват...

Според мен, хората в България особено, нямат ясна представа за професията. Всеобщото мнение е, че сестрите са много тъпи, защото не са станали лекари,; единственото, което правят е да слугуват- и на лекарите, и на пациентите; много са злобни и с ужасно поведение (мнение, което цялото сестринско съсловие си го е извоювало много достойно при това !!!).

Истината е, че и моето лично мнение преди да започна да го уча, не беше много по-различно. Не искам да налагам мнението си, да убеждавам някой в нещо или да изтъквам каквото и да било. Просто споделям моето лично преживяване и гледна точка.

И така...това всъщност е едно мое есе по сестрински грижи, което случайно изнамерих от архивите, което съм писала в първи курс по някое време. Но то представя много цялостно моето отношение и гледна точка :)

Медицинският персонал- лекари, акушерки, медицински сестри-всички те са просто хора. Обикновени - като всички останали - адвокати, пианисти, алпинисти.Но, Хора, избрали да посветят живота си на една кауза. Да посветят усилията, труда, времето си в името на другите, в името на живота. Да дават винаги най-доброто, на което са способни, да се борят за човешкия живот. Защото той няма цена. А най-скъпите неща са именно тези, които нито могат да бъдат купени, нито да бъдат продадени. Живот не може да се купи. Но за него може да се бори - да се запази, да се възстанови, да се изживее пълноценно. Точно в това се крие вдъхновението на тези обикновени хора с тази специална мисия.

Те не са просто бели престилки, които търчат със стетоскопи и спринцовки в ръце. Това са хора, които също имат чувства, емоции и сърце. Това са хора, които превъзмогват собствените си трудности, бариери и страхове. Приемащи чуждата скръб, болка и имащи силата да не го изпишат върху собственото си лице. Имащи куража да продължат, дори когато не се вижда ясен път.

Професията е трудна и отгворна. Не е просто игра, с която може да се прави шега. Отговорността е вече взета,с клетвени думи дълбоко поета. Както навсякъде, и тук е така- важат някои специфични правила. Етика се нарича това, което частично рамкира  труда. Има няколко аспекта, от които да се ръководи дадената клетва.

Общуването е една неизменна част, която е водеща в тази област. То е основа, върху която се гради. И има няколко различни страни. Отношението сестра към пациент, но и това от сестра към доцент. Всичко е едно и е необходимо да се работи заедно.

 Това е работа в екип, за която се изисква определен опит. Реализацията на общуването между лекари и медицински сестри в голяма степен определя дали работата ще им върви. Това не са длъжностни отношения на заповед и подчинение, това са отношения , изградени върху основата на взаимно доверие. Доверие, поемане на отговорности, съвместна работа и работа в синхрон - важен е човешкият, зовящ за помощ, тон.

Но не по-малко важен е и другят аспект. Напротив, благодарение на него лечението на пациента може много по-добре да върви напред. Отношението към Човека от сестрата - дали тя ще бъде зла или „добрата”. Да, това определено не влияе върху стойността на нейната заплата, но и затова си има определена отплата. Няма общуване, комуникация, подкрепа,  не може да се очаква и адекватна намеса. Човекът не може да се успокои, какво остава пък да се довери. На кого? На злобна забързана жена, която прелита от стая във стая като със шейна. Винаги е безкрайно заета, а понякога дори и от паника обзета. Трябва хапчета да раздаде и на Човека да помогне по-бързо болката си да превъзмогне. Изстрелва спринцовки една след друга, без дори да повдигне глава и да провери дали пациентът не го боли. Пуска системата като водопад да тече, така или иначе работното й време почти изтече. В отделението постъпва нов пациент, но за нея той е просто пореден елемент. Още едно заето легло, което означава поредно тегло. Човекът за нея е без име и без лице.Така или иначе мъката му не може да докосне каменното й сърце. Тя работи само с вена, която е дълбоко потопена.Той е само „ Диабетът във Първа” и, което означава, че тепърва няма лесно от работа да се оттърва.А пък „Астмата в Пета” е наистина много проклета.Вече трети ден не иска да яде, държи се точно като едно малко дете.

И каква е тази сестра, която работи така? Проблемът се състои в това, че срещу нея не застава една машина, нуждаеща се само от аналгина.А пред нея има човек, който има нужда от лек. Човек, изпаднал в беда, в труден за него ден и трябва да бъде подкрепен. Не просто във второ легло настанен и с един куп инжекции дълбоко упоен.Да, професията определено включва и това, но понякога се забравя и другата страна- да се допълни с малко човещина. Поне да се опита да разбере какво точно се случва в чуждото сърце. И вместо да нахълта в стаята със студено каменно лице, да влезне с усмивка и термометри любезно да им раздаде. За да стане една медицинска сестра „Добрата” трябва да остави част от себе си в играта- с разбиране и състрадание в душата. И ежедневието на медицинската сестра в никакъв случай да не се превръща просто в рутина. Вдъхновението от нея да струи, и това е нещото, което постоянно да я ръководи. Желанието, доброто намерение и самият стремеж са нещата, които не биха позволили работата да се превърне в истински метеж. Когато във всекидневните си дейности поне малко от сърцето си влага, не би се интересувала само какво точно й се полага. Защото не това е нейната награда. За този тежък труд – емоционален и физически, няма стойност, която да се равняна практически. Отплата – със сигурност не се нарича заплата. Тя е със чувства богата, няма стойност позната и се намира някъде дълбоко във душата.

И „Добрата сестра” позволява на пациента да знае и зачита неговите права. Друга функция не медицинскта сестра е милосърдно да го защитава и личната му информация да не разпилява. Това е Правило номер Едно, което е на високо етично ниво. Забранено е изнасянето на информация от лекарския тон под абсолютно никакъв резон. Тя мнението на Човека  почита и достойнството му наистина зачита, осъществява пълна защита. След правило номер едно е това тя „Да прави добро”. Да принася само полза, без да се възползва и да има облага. Всичко това на пациента му се полага. Правило номер Три за медициските сестри е „Не вреди !”. Четвъртото правило гласи  „Справедливост винаги търси”. Каквото и да срещнеш ти, ако неправдата пред теб се появи, недей се двоуми, нека истината възцари.

Има и няколко допълнителни неща, които е желателно да притежава тя. Пациентът веднага става свидетел дали в качествата й присъства и категорията „Добродетел”. Дали е внимателна и търпение проявява или на мига се разгневява. Да компилира знание и умение във едно и от себе си да дава всичко най–добро. Тя дали е милосърдна и в изпълнението на задачите - усърдна. Способна ли е да изпитва състрадание, без да й е поставено като задание ?

Грижата за Човека е основна нейна задача, която не бива да се превръща в неудача. Да му помогне да извърши всичко това, на което той не е способен сега. Със сили да го вдъхнови, борбата за живота си да продължи. Когато тя го подкрепи, той напред ще върви, за да може нормалния си начин на живот да възобнови.

Друга функция , която изпълнява, е на пациентите здравно обучение да преподава. Или просто съвети да им дава. Да споделя знания и опит свой, да достигне до колкото се може по-голям брой. Защото знанията в застой не биха й донесли истински покой.

Една милосърдна сестра, не практикува професията си само от седем до два. Не може да си позволи, затръшвайки болничните врати, да остане бездушна към болния отпред и съвсем равнодушна да продължи своя път напред. Със закон се задължава професионалните си компетенции  съвестно да изпълнява.

Пощенска кутия за приказки

Ехо...ето ме пак. :)
Искам да започна да споделям с вас малко по малко от моите съкровища. Под съкровища нямам предвид злато и скъпоценни камъни, а всичките прекрасни идеи, линкове, и ... абе всичко, което ме вдъхновява и много ми харесва. Всичко, което си заслужава вниманието ви :). Не обичам да спамя. Просто бях прочела някога някъде, че когато споделиш нещо хубаво с някой, то вече е съкровище ... :))) хихихи.... Така че,... време е най-официално да отворя моята съкровищница. :)

И така... Днес искам да ви споделя нещо, по което суууууупер много се зарибих преди 2-3 седмици. Много готина идея и още по-хубавото е, че хората са я реализирали прекрасно и се случва. Казва се "Пощенска кутия за приказки". Дори още преди да знаех за какво точно иде реч, някак така неистово ми хареса и събуди интереса ми да разбера. Първо- безкрайно много обичам да пиша писма /особено тези на хартия, но далеч не само/. Второ- Обичам и приказките. :)

Става въпрос, че всеки месец обявават тема и всеки, който се е вдъхнновил да напише по нея, изпраща своето писъмце. И след това известни личности в известни столични клубове четят въпросните писма. Тоооолкова е готино. Една ... приказно- хумористична смесица между много искрени истории, които не могат да те оставят безкразличен,  монолози, мини театрални пиески или просто ....  хумористично разказче, което не може да те накара да спреш да се смееш с минути /Е, поне това важи  за мен, де. А както повечето, които ме познават, добре знаят, че ... не е трудно да ме разсмее човек, и ако е наистина качествено!!!... може просто да ме оставите да си се забавлявам и самичка. Далеч не е като да ми пречи :D. Пък ако има някой заблуден човечец около мен и не е разбрал за какво точно се смея, може и да не му се наложи да разбира- просто и той започва, не може да ме остави сама в тази тежка битка със смеха ... :D/

Та... и аз все още не съм ходила на живо да слушам, но вече нямам търпение. Но пък гледах не малко клипчета в youtube. Там ги качват всичките или поне една доста голяма част. Направо мисля, че се зарибих толкова много, че предозирах с клипчета за една вечер. :D И бях все още в сесеия, но мисла откарах около над 2 часа гледайки едно след друго.... А информацията, която получих наистина е доста!!!

Ето едно много искрено и докосващо писмо... Не е от смешните и тези, които причиняват болки в мускулатурата на корема ти от смях, но е от тези, които ти оставят място за размисъл като храна за из път ...

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ACO-Q5eEd1A

И другото, което исках да кажа е, че вече моето първо писмо е в приакзната пощенска кутия. Темата за март е "Не е това, което изглежда". Много, много исках да напиша и да изпратя нещо, но...все не можех да се сетя какво точно да напиша. И ... благодарение на този блог, се вдъхнових толкова много. Просто една сутрин още не се бях разсънила и само мисълта ми... "ооо... аз си имам блог, какво да пусна днес?!?" ме подсети, че преди доста време бях написала нещо, което няма заглавие, но ...  всъщност въпоросното пасва супер точно. Като две пъзелчета, които си просто лепват. И така... Да видим.:) Ако не го изберат да го прочетат, със сигурност ще го пусна тук. Ако пък не... обещавам да ви кажа и да пусна след това клипчето :)))

 Следващото четене е на 5 март. Хайде да ходим, хайдеее :)))Аз със сигурност ще съм там!

Хубаво-странно :)

Ей такова ми е... хубаво-странно, странно-хубаво, странно-странно и в същото време ... някак хубаво-хубаво. :)  И може би пак не уцелих точното оопределени. Може би някъде точно по средата на всичко това или някъде съвсем отвъд. Чувствам, че някак отвътре ми е пълно, но и в същото време ми празнее. Запълнило се е от всичките емоции, които избушуваха отново в мен и се е опразнило, от липсата на "сериозни твърди ангнажименти", които започват с моята не особено любима думичка ТРЯБВА! Фонът на всичко това е много тихичък, но не защото не съм пуснала телевизора или радиото да бръмчат както те само си го могат, а просто ей така... Мога да си стоя тихо в леглото и да не правя нищо и да не мисля за нищо. Суууууупер странно чувство за мен, честно!!! Една част от мен се кефи на max, докато другата доста явно се бунтува с тези странни и нови непривички за ежедневието ми. Но..не се учудвам. То все някога и това щеше да се случи...

Хубаво-странно ми е чувството на тази Свободия, която ме обгражда.
Абе, и аз какво се шашкам?!? Всяко чудо за 3 дни. В моя случай дори е само за събота и неделя. В понеделник пак ни почват! Сега са се затъжили за нас преподавателите, не са ни виждали муцуните от последните изпити при тях, а преди това от близо месец. Те са  презаредили резервоарите си с нови тестове, рефератчета и теми, с които да решат екзистенциалните проблеми, като моя в момента. Така че...ще си наваксам! И то много, мноооого бързо :)))

Хайде...вече е време да ми стане Хубаво-Хубаво и да се наслждавам :))) И без това не остана много...до понеделник.

Музиката е Chambao ... :)))

https://www.youtube.com/watch?v=P_V-JnQfH_w&list=AL94UKMTqg-9AdjU1NumTKl8H7foUN6-OI/

Настроението е Весело.
Усмивката е Голяма.
Заниманието е правене на Жерави /Оригами/.
Вечерята ще е най-вкусната домашна крем супа от червено цвекло... ммм :))
А компанията- Прекрасна.
Вечерта е Събота.
И ... всичко започва СЕГА :))))

Да си имаш учител (част Първа)

Предисловие:

Само бегло да спомена,че е вдъхновено от реално съществуващи ситуации и хора в моя живот! От различни области и по различно време на моя „скромен” житейски път. Всеки един от тези хора ме е докоснал със себе си и с уникалността си по съвсем различен начин. Затова мисля, че ще се наложи да направя няколко поста. Но...засега толкова. J

И... нека пост номер 1 започне СЕГА:

Да си имаш учител....

Толкова е прекрасно. Какъв учител ли? Няма особено значение... Истински. Такъв, който е роден за учител. И не говоря само за тези, които са учили педагогика или имат определен сертификат и преподават от седем до два зад големите катедри.

Говоря ти за учител по душа... Да, може да преподава в училище или в университета ти, или да те учи да танцуваш  или да свириш на някакъв инструмент. Или....просто да те вдъхновява. Просто „ей така” ...  с примера си, със себе си.

Аз съм наистина голяма щастливка. Имала съм шанса лично да познавам и да срещна не малко такива прекрасни хора и да имам в момента в живота си. Вярно, не всички могат/ остават/ прекалено дълго в ежедневието ми,но... такъв е животът. Идват, правят това, което  могат, учим се взаимно, свършват си работата и .... продължават нататък. Защото и други хора имат нужда от тях и ги чакат. Да бъдат докоснати от „знанието”/независимо в коя област !/,  вдъхновението, което струи от тях и магнетизма им.

Учителят е този, който има нещо, което ти все още нямаш. Определени знания и опит. Не е никак зле да си признаеш пред себе си, че нищо не знаеш и да започнеш да градиш от нулата. Да, от начало. Защото когато „кофата ти е пълна”, можеш ли да сложиш още нещо в нея? Тогава смисълът просто се губи. По-добре не си губете взаимно времето.

Учителят /ТВОЯТ Учител !!!/ можеш много леснода го разпознаеш.

Той стои няколко стъпала над твоето и ...много лесно вижда всичко. Затова просто му се довери. Повярвай му и просто следвай. Той е тук, за да ти помогне. Истинският учител няма да стои „над теб” и да ти размахва пръст и да ти нарежда колко си зле, да те тъпче  и да избива комплексите си върху теб. Истинския учител никога няма да те унижи, защото той е „по-велик” от теб и знае „всичко”, защото той върви с години по тази пътека, а ти правиш своите първи крачки. Това е Човекът, който ще слезне на твоето стъпалце, ще те хване за ръка и ще започне да крачи заедно с теб. Ще забави темпото, такова, в което и ти можеш да вървиш. Няма да прескача през две стъпала едновременно, за да демонстрира колко е силен. Внимателно ти обяснява. Показва ти. В началото ти не знаеш, че първо трябва да повдигнеш единият си крак, да го поставиш на следващото стъпало и едва след това да повдигнеш и поставиш и другият, на същото стъпало. Без да можеш да правиш елементарните крачки, не е възможно да можеш да прескачаш по 2-3 стъпала наведнъж. А ти искаш от първият път да си изкачил всичките стъпала, да скочиш, да отвориш криле и да полетиш. Да, и това ще стане, но изисква време, търпение и не малко тренировки.Но ти имаш неговият пример. Той е тук с теб точно за това.За да ти показва, напътства, обяснява и повтаря. Толкова пъти, колкото е необходимо.  И всеки път с не по-малко ентусиазъм.

Наистина добрите учители....хм... те са много хитри / в най-добрия смисъл на думатаJ/. Винаги знаят всичко. Само да те погледне... и си му ясен като прочетен вестник. Веднага е видял кое движение е грешно, че дори и как мислиш. Едва ли чете и самите мисли, знам ли, но...не рядко отговаря на въпросите, които са в главата ти още преди да си я отворил и изплюл каквото и да било!!! Един съвет от мен, когато те попита нещо, по-добре бъди искрен. В 99,99% от случаите той вече знае отговора и ... просто иска или да си го потвърди или .... да ти помогне да го осъзнаеш, когато излезне самичко от твоята уста.  Да... ако си мислиш, че с хитрост може да мине номера, бая си в заблуда, приятелю! Те просто знаят!!! Как?!?  Идея си нямам. Но... мога да разпозная поне погледът тип „рентгенов лъч”. Когато го насочи към кутията ми... веднага се предавам. Ако съм искала да „скрия” нещо,  веднагически го изплювам и решаваме проблема asap /as soon as possible/. Не се и опитвам да лъжа. Хич не ме бива и не ми се отдава. J

Учителят говори на твоя език. Нямам предвид лингвистично. Всъщност, това е първото необходимо условие, за да се съществи процесът. Не използва сложни думи и термини, с които да покаже езиковите си компетенции. Защото този, който наистина разбира материята, може да обясни най-трудните неща с лесни и обикновени думи. Не пази знанието си само за себе си. С радост споделя и най-тънкит трикчета, защото иска наистина да можеш. Колкото и безнадежден случай да си, Той не спира да вярва в теб. Можеш да чуеш загрижеността в думите му и да я прочетеш в очите му. Не прекършва крилете ти, макар това да е най-лесното, коеот може да направи. С няколко остри изречения и си готов! Напротив!!! Ремонтира ги. Поправя ги, ако се налага залепя и закърпва там, където се налага. И ти дава начален тласък, за да полетиш. Като преди това много добре те е предупредил и знаеш, че всичко зависи само и единствено от теб. От това дали ще се осмелиш да разтвориш крилете си и да полетиш напред и нагоре ...

И ... не спира да вярва. В теб. И когато види, че ... макар и куцо и криволичещо в началото, ти се задържаш. След още някой друг размах на крилете, ставаш по-уверен и вече поемаш в своята посока. Той е бил тук заради теб. Той ти е дал всичко, от което си имал нужда в онзи момент. Знание, вяра, подкрепа. И ... вече е време сам да се оправяш. Както можеш, както знаеш и както Той те е научил. Вървиш по своите нови пътеки, пред теб има толкова много нови хоризонти. Всичко е в твоите ръце. Всичко е в твоите криле...

А какво усеща Той ... ?!? Идея си нямам. Може би .... най-чистата радост от спомена от това, че те е хванал за ръка когато си прохождал, а сега те вижда как грациозно и с финес ... ти вече летиш. Сам. Радва се на успехите ти. Искрено. Истински. И ... със сигурност изпитва и гордост. Заслужена такава! Не знам... Не съм била от другата страна. Това поне са моите странични наблюдения. Но може някой ден да разбера, кой знае ... J

P.S. Безкрайно много благодаря, на всички мои учители. Независимо в коя област и нещата, на които са ме научили. На тези, които вече са ме пуснали да летя свободно и на онези, които все още ме държат, крепят ме да не падам и ми показват красотата на това да се спъваш, да ставаш и да продължаваш... пак и пак и пак... За жалост една част от тях не четат кирилица и не могат да разберат тези редове, но моите искрени благодарности ще застигнат и тях. Сигурна съм. Просто нямат избор! J

Благодаря на всеки един, който е допринесъл да бъда това, което съм в момента.

Благодаря!!! J

(Надявам се да поСледва продължение ... :D )

Краят на СЕСИЯТА !!!! или как НЕ СЕ правят сладки

Ех......Ето го!!! Заветният ден! Великият ден! 21.02.2013

С какво е по-различен от другите ли, ще се позамислиш бързичко. Веднага отговарям! Тази дата слага края на моята ВЕЛИКА ЗИМНА СЕСИЙНА ОДИСЕЯ !!! Юхууу.... J  Да, може би не ми се наложи да се боря с ламя, да прекосявам морета и океани, да бродя из дебрите на гъсти гори и планини, но... преживяванията, които тя остави в мен,  далеч не са по-бедни.

Моето сесийно пътешествие започна в далечната 2012, декември, няколко седмици преди вълшебната Коледа и още по-изпълнена с надежди и очаквания за по-хубави дни, Нова Година! Тогава поех моитепърви смели крачки. Все още не се знаеше колко дълго ще се проточи и през какви предизвикателства ще ми се наложи да премина. Но можех да го вкуся отдалече. Вкусът беше  тръпчиво-горчив със леко сладникава нотка и аромат на канела. Предчувствието ми се оказа доста вярно, за жалост.

Оказа се ...  доста интертесно преживяване! Успях да установя, че човек може да не спи с дни и .... да не му прави особено впечатление. Особено когато хронифицира. : ) Но...анализ на наученото....може би ще успея да направя след известно време. Когато отлежи и успея да разбера и осъзная какво се е случило. В момента едва успявам да асимилирам, че всичко това свърши.!!! Finito. Край! End! Точка!

Не е особено добра идея да си хабя силите, с нещо, което ми ги изцеди до последната капчица, пък още повече- вече свърши и е  част от историята!!!

Та..по този хубав повод, прибирайки се вкъщи, ме удари вдъхновението. За няколко неща, но като че ли, най-силно беше, че е дошло време да направя  сладки.
Отварям една лека скобка ! (Първият силен порив беше преди Коледа. Бях толкова твърдо решена, чеще правя коледни сладки, та дори и Коледна къщичка от сладки, че ... пренебрегнах всичките сигнали на тялото си, ограниченото време и липсата на сън за 2-3 дни... Е, резултатът не закъсня. И той беше не само неуспешно замесено тесто. Трябваше да спря някак принудително, тъй като след  около час и половинова борба с тестото, което така и не се замеси, единственото, което успешно направих, беше да си спукам капиляр на ръката!!! Е, да. Наложи ми се и спрях. Отказах се. НО временно от  идеята. Оставих я за по-добри времена... Както една приятелка по-късно сподели с мен „Сладките са много чувствителни!” Май се оказа доста права.

Вторият много силен порив се зароди около рожденият ми ден. Но тогава отново вихърът на Събитията се беше внедрил толкова яко в мен, че не ме пусна.... На самият ми рожден ден не бях спала от 2 дни, имах 2 изпита, изкарах 2 шестици, написах реферат за 2 часа и ... още куп неща и някак си, видиш ли....  физически не успях да достигна до кухненското помещение, камо ли да завъртя едни „бързи сладки”. Но този път реших да си взема поука от предният неуспешен опит и да се спра сама преди да си припомня практически, че имам капиляри по дланите си. И отново оставих силното желание да творя с храна за „по-добри времена” ...

И ето...днес! Какъв по-хубав ден и повод. Все отлагам тази идея или просто не стигам до нея. Реших, че сладките, които ще изпробвам днес, няма да са толкова сложни, но пък за сметка на това доста ефектни и вкусни. Корнфелйкс покрит със разтопен шоколад. Чудничко. Супер лесно и бързо. Ще разтопя на бързо шоколада, ще ги разбъркам с корнфлейкса, бам в хладилника и за 20 мин са готови. Хе-хеее....звучи лесно като детстка игра, нали? След тези 17 изпита....един шоколад да разтопя ли ще ми се опъне?!?!

Да...ама почти. Всъщност пак ми се опъна!!! Ти да видиш. Историята с шоколада, по-точно с разтопяването му, е почти сходна като с осъществяването на сладките ми! Това е третият неуспешен опит, който направих днес. И... все още не мога да ви кажа рецептата,  успешната рецепта, която дава желаният резултат. Но бързам да споделя натрупания опит.За да не ви се налага да правите същите грешки като мен. Може да се поизхитрите и да Upgrade-нете грешките. Ако сладки не се получат/ от първия път/, то поне грешките да са по-дбри нали?!?

Та...веднага давам рецепта за това как да НЕ СЕ разтопява шоколад!!!

Заблуда номер едно! Не се залъгвай /като мен/, че за да получиш шоколад в течна форма ти е необходим течен шоколад от бурканче, независимо, че е най-скъшият в магазина!!!! Много ... мнооооого груба грешка!

Заблуда номер две! Когато искаш да разтопиш шоколада, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на водна баня! ОСвен ако не искаш да видиш как водата от течният шоколад се изпарява, и всичко останало се стутква на топченца, загаря и ... далеч не е толкова привлекателно, за вкусно да не говорим, колкото по рекламите за шоколади!!!

Заблуда номер три! Дори и на водна баня, дори и истински шоколад ... не е сигурен белег, че ще се получи желаният резултат! Това, което получих днес беше хубаво поразтопен шоколад, който след 1 минута и 30 сек се сгъсти и ... не заприлича на нищо хубаво и ...не стана!!!

И така...моят трети не по-малко ентусиазиран опит се овенча с не по-голям успех, ако гледаме резултата откъм готови красиви и вкусни сладки! Но... научих 3ти начин как не се приготвят!  Ами...мисля, че доста добре вървя! Надявам се, че това е третият последен неуспешен опит. Искрено се надявам следващият път ако не успея да ви срещна и да ви дам да дегустирате, то поне да кача някоя снимка J хо-хо... НО..да видим! Кога ще е то.

Хайде...ако някой случайно направи по-успешен експеримент, да казвате, ей!!! И да почерпите също, за да оценим подобаващо достойнствата им. Ако пък не... надявам се съм била полезна на някои по-начинаещи от мен в тази област. Може би още не съм уцелила чувствителността на сладките или ... просто все още не съм срещнала мармота, който увива шоколада в станиол, та да издаде някоя тайна от алпийските! J

Най-накрая!!!

Ех….този блог се каня да го създам от има-няма 6-7-8 месеца, даже вече не помня колко точно… Когато имах вдъхновението и този силен порив, си изхабих силите да ”проучвам” и да обмислям как и за какво да пиша и .. бла бла!!! И ето, че днес просто си спомних тази моя красива идея /, която месеци наред си е била просто една красива идея и въпреки всичко бях дори забравила за нея!!!/.

И така. Захващам се точно днес и точно сега с нея. Преди да съм я забравила отново. Писна ми !!! Да чакам най-подходящият момент, най-удобната ситуация, най-правилното време и …. да забравя през цялото това време мечтите си, идеите си и да изгубя ентусиазма и вдъхновението си. :) 

Таа…да ! Ето ме тук. Не знам за какво искам да пиша, а пък и не искам да знам. Това, което иска да излезне от мен, да заповяда :) Нямам търпение да се срещнем :)

Всъщност това е поне третият блог, който започвам. Но за разлика от преди, сега не си правя празните илюзии, че ще пиша всеки ден/седмица/месец. А дори не искам и да си го обещавам. Защото едва ли ще го изпълня. Искам да имам моето си място, моето кътче, в което да знам, че винаги когато има нужда и много, много силно ми се прииска, мога да се приютя и да изплюя всичко онова, което ме е докоснало, развълнувало или просто ”ей така” ….  да споделя. :))) Дори и без повод. Пък и съм на мнение, че не можеш и не трябва да пишеш /твориш/ по задължение или защото “Така трябва”!!! Ей, хораа…, Нищо не трябва !!!

И така…днес при мен отново дойдоха моето ИСКАМ и Поривът, (който ме втъхлетя и да го осъществя.) Хайде, добре дошли при мен! От кога ви чакам. Днес ще почерпя с много хубав  индийски ароматен чай от джинджифил и …. много хубаво настроение. Ей такова… лекичко ми е на душата, защото си взех 16ят изпит и … даааа!!! Време е за малко релакс! Поне докато дойде 17ят, сиреч утре :D 

Ако компанията ти допада … остани и ти. За мен ще е удоволствие.:)  Винаги има място и за още един. :))) Току-виж намериш и нещо като за себе си. Нещо, което си чакал да видиш/ прочетеш и просто  без да си спомняш… Може да се разпознаеш в някоя от случките, да бъдеш моето вдъхновение или ...просто да си припомниш спомен от бъдещето. Нищо не мога да ти обещая. А пък и не искам. :) Освен това да ти оставя някоя от моите усмивки :)))

Но това, което със сигурност знам e, че всичко, което ще намериш тук, ще е много съкровено, много искрено и … много лично. Така,че може да се отбиваш, от време на време да наминаваш и да хвърляш по едно око… :)

Хайдеее ….

Welcome home :)

Всичко, което пиша,

всичко, което творя.

И от сърце боготворя,

със думи благодаря

и със теб искам да го споделя.

В главата ми има много мисли, най-различни.

Понякога обличам ги в думи поетични.

Може би няма да ви оставят безразлични.

Не се учудвай, ако са малко хаотични,

Но помни едно- със сигурност са искрени и много лични…

Как ги подреждам дори и аз не зная,

просто идват те при мен,

някъде далече, от безкрая.

Обичам  с думи да рисувам

и сърцето си да чувам.

Как тихо ми говори

и открива то пред мен нови кръгозори.

Да се гмуркам в океан от вдъхновение

и да се открива ново проявление.

Любовта в сърцето си с теб искам да споделя

И тъгата ти на две да разделя…

Ела,  настани се, заповядай!

Отпусни се и удобно се разполагай.

Вземи си колкото пожелаеш

/От моето вдъхновение…/

Всичко тук е просто моето откровение.

Надявам се, че после няма да знаеш

 за какво точно да се терзаеш…. =)