Умният си записва, глупавият помни

Това изречение ...
Определено го бях забравила. Това го чувах постоянно от учителката ми по математика, която ме подготвяше за изпита след 7 клас.

"УМНИЯТ СИ ЗАПИСВА, ГЛУПАВИЯТ ПОМНИ"

Е, все гледахме да изкръшкаме и да спестим по някой ред да напишем. Имаше един много голям тарикат в класа, който "всичко помнеше" и....за какво ли имаше нужда въобще да пише.

За какво ли се присетих?
Днес прочетох една прекрасна статия, в която се разказва за един доста успял и богат човек. Историята е по истински случай.!!!
Та...когато го попитали каква е тайната на успеха му, той отговорил, че е послушал съвета на дядо си, който много мъдро му заръчал, че за успее в живота е необходимо просто да отделя 30 секунди след всяка среща и случка, независимо от какво естество, и да си записва какво е научил. Или най-яркото впечатление, нещо, което счита за полезно.

Направо зяпнах!

В този на пръв поглед лесна задачка се крие всичко. Там можеш да намериш всичко. Със сигурност се изисква доста осъзнатост, внимание, прецизност, наблюдателност....Но кой е казал, че хубавите неща се случват просто ей така. Трябва и да се погрижим предварително.
Има толкова много хора, със сигурност има на какво да се научим от тях. Всеки един може да е наш учител. Не говоря за училище или чатни уроци, за учене на чужди езици или музикални инструменти. Всеки може да ни е пример. Да ни покаже какво да правим или да не правим. Не всеки е идеален или перфектен, но всеки е уникален. Всеки има своя опит, своята реалност и .... всеки сам избира.

Помня преди години как ми обясняваха и ми крещаха в лицето, как си живея в моя си свят. Това не е реалността. Бла бла.... Трябвало да порастна най-накрая. Тогава май поне за момент им се връзвах, но със сигурност не исках да им повярвам.
И...аз все още си вярвам. В моя си свят, в доброто, в Любовта, в хората. Този, в който аз избирам да живея. Този, в който има толкова добри хора, че дори когато си изгубих 3 пъти телефона и 1 път портмонето с пари, все някак ме намираха и ми ги връшаха.
В моят свят има усмихнати и щастливи хора. Хора, които искат да живеят, радват се на живота и обичат да помагат. В моя свят има цветове, има музика, има плодове и зеленчуци, природа фрешове и смях. Има и безкрайно големи мечти. Направо плашещо големи. На моменти направо ме хваща страх колко са големи. Но са си моите. И аз вярвам в тях. Макар да има дни, в които да не знам накъде да тръгна по-напред, защото искам 7 различни неща в 1 момент. Сега. Днес.

Точно поради тази причина не гледам телевизия. Защото това не е моят свят. Това не е моята реалност. Кражбите, убийствата и катастрофите, са си само по телевизора и аз избирам да не ги приветствам в моя ден. Камо ли пък от сутринта. Предпочитам да стана с 1 час по-рано и да се погрижа за себе си с йога или сутрешно тичане. Нямам време да ме занимавате с глупости!

Когато изпълвам деня си да се радвам на слънцето, да благодаря, да мечтая и уча някакви си неща всеки де, да вървя по моя си път, да споделям себе си и хилядите си щъкащи идеи в главата ми....някак не ми остава време за оплакване и мрънкане. Пък, където поливаш, там ще расте. Даже вчера ми светна, че преди се възхищавах на много хора за много неща....какво ли не...и,че доста голяма част от тях вече са в моя свят. Вече са в мен.  Вече са се сбъднали. И...всъщност това поне за мен е доста по-лесният начин.

Но....това е само идея. Моята идея.
А каква е твоята?
 А сега отивам да сложа тефтера в чантата и....да съм готова за 30 секундните размишления когато се появят! хаха