Съботно ...

Събота е денят, в който не тичам, не бързам и не искам да съм перфектна.
Зарязвам света и всичко, и всички. Оставям до нощното шкафче всички порядки, задачки, прецизности, правила и норми, коита всеки ден сама си измислям и налагам, с идеята да се събуждам всеки ден по-добра версия на себе си вчера. Е, в събота не ги взимам. Оставям ги да почакат.Те също имат нужда от почивка от мен. В събота си позволявам да не си нареша косата до ранния средобяд, да ям с пръсти или пък да си обуя два различни чорапа. Просто да бъда ей така...
Събота е ден за подаряване на себе си.
Подарявам си себе си. Подарявам си Любовта си. Подарявам си Времето си. Подарявам си почивката, която заслужавам. Подарям си вкусен чай и безгранично удоволствие....да седя на балкона да се взирам в нищото, да чувам птичкити и да усещам природата. Това е моето безценно време, в което съм аз. Без да се налага да говоря и да се обяснявам. Без да се пилея и без да се събирам. А просто да бъда.
Момента, в който се свързвам със себе си. Момента, в който подарявам на тялото си съвършеното хармонично раздвижване с йога, което подрежда на място всяка една частичка от тялото ми или тихата разходка в гората. Или блажето и безнаказано излежаване в леглото. И да...това не е мързел!!! Или....да си пусна най-нежната и блажена музика и ... да се наслаждавам. Или да си посвиря на любимата ми китара, за която нямам сили всеки ден да отделям необходимото внимание. И без да се обвинявам или укорявам да свиря с ... егати кефа!!!! Или...топла ароматна вана с масла и аромати... Или...просто да си отделя време за себе си. Независимо точно от дейността..

Това е  ОБИЧАНЕ!  И подаряване на себе си най-скъпоценното. Твоето си време и твоята си любов.
Няма да се хабя да споря с хора, които мислят, че тжва е мързел и егоизъм. Да, точно -това е здравословен егоизъм,  който ми помага по-пълноценно и по-дълго да споделям себе си с другите и света.
Защото ако ти сам не можеш да си  подариш твоето време и любов, с какво право очакваш някой друг да ти ги подари? Ако ти сам не можеш да се радваш на собствената си компания, как очакваш другите да го правят?