Днес тичайки, преживях Свободата...
Свободата да се движиш с бясна скорост и в същото време да не бързаш за никъде. Когато времето е спряло, Когато няма " Ами ако...", " когато имам нещо си, ще съм щастлива..."
Спомних си детските си години. Спомних си как непрестанно тичах и вилнеех. Във всеки момент се случваше нещо. Аз буквално не можех да стоя мирно на едно място... Аз бях във вихъра си независимо от сезона, мястото или часовия интервал.
И какво е станало? Искрено се запитах къде ли съм зарязала тази частица от себе си...Някъде по пътя на Порастването се е изтъркулила в нящоя локва и там си е и останала. С времето дори и спомена за нея е избледнял дотолкова, че аз дори съвсем не помнех...
И така...сега тичам обратно по пътя назад, за да си събера изпуснатите частици от Моята Същност...
No comments:
Post a Comment