Стойоността на едно дърво

Съвсем наскоро ме озари една идея...

Бяхме на разходка в един не какъв да е парк. В царския дворец Врана!
Спомянм си когато чух, че е отворен за посетители, преди 1-2 години, веднага ми се прииска да отида. Усещането беше все едно някакъв магнит ме привлече. Не мога да скрия разочарованието си тогава от факта, че самият дворец не е отворен за посетителили. Нищо де...самият факт, че може да си буквално в "двора му" и да го видиш и усетиш....наистина е УАУ!

И така...моята мечта се сбъдна миналата седмица. Съботата преди Великден имах щастието да стъпя на това райско кътче. Вече не бях нещастна, че ще сме само на открито, защото....аз обожавам да съм близо до природата! Цялото ми същество копнееше да съм на слънце, сред дървета, на открито....Просто да съм сред природа.
Когато отидохме, имахме изключителния късмет екскурзоводът да е свободен. Някак толкова естествено се получи... "Защо пък не? Тамън да разберем малко повече за историята..."-помислих си аз, имайки предвид, че аз не съм добра в помненето на дати и събития. Автоматично бързо забравям всичко, което съм запомнила и ....абе не ми е страст. Но обожавам когато има някой, който разказва със...плам в очите и с любов. Тогава ми става истински интересно и мога да слушам с часове..., когато усетя интереса на самия човек към дадената тема или място...просто ме пленява историята, събитията...сякаш ме пренасят там, в онова време. (Да...много по-интересно, отколкото да се ровя из дебелите книги и да се опитвам да наизустявам факти, разпръснати измежду черните ситни буквички на белите листа, дори без снимки и картинки...Защото така изглеждат книгите за възрастни!!!! За големи! Нали трябва да сме сериозни! Както и да е, да се върна на моята тема. Макар че....Двучасовата разходка там ме наведе на не една или две мисли и ме вдъхнови не за едно единствено нещо....но ще трябва да напиша още няколко поста.)

Разхождахме из царските алеи, с нашият омаен разказвач на истинската царска приказка, която се е случила не чак толкова отдавна!!! За преди около 100- 100 и няколко години! уау! Ами, че това не е никак далече! Няколко поколения преди нас, са били свидетели на това време!
Царят е създал този прекрасен парк по ОНОВА време, когато мястото е било обработваема земя. Видял е потенциала, имал е идеите, знанията и любовта към ботаниката! ВНАСЯЛ е в България знайни и незнайни видове дървета и храсти, включително и Секвоята! Благодарение на Негово Величество, в България в този момент с днешна дата !2015 г! ние се радваме на секвои....не само там, но в повечето манастири и на някои други места! УАУ! Той с огромна радост е подарявал и засаждал секвои!!!! Когато го чух "леко" ми увисна устата от изумление!
"ТИ представяш ли си?!?"

Струва ми се изключително....Не знам каква дума да сложа след това!
Да подариш нещо, да направиш нещо, да сътвориш нещо, което ....Нещо, което ще остане след теб. Десетки, дори стотици години след теб. Нещо, което ще радва хората, поколения след твоето. Дори и никой да не знае името ти, не е нужно да си известен или да си цар.
Мислите в тази посока започнаха да бомбардират мозъка ми, вървейки из...тези приказни алеи.

Всъщност какво оставаме след себе си? Замисляме ли се? Наскоро ми попадна едно видео за семейство, което живеят екологично. Те рециклират всичко и използват изцяло био продукти, които не оставят "следи" след себе си. Пластмасови следи. В първия момент си казах..."О, да, Евала! Ама е "малко" прекалено, не мислиш ли?!?" Показаха техните "боклуци" за последните 4 месеца!!! Да, 4месеца!! Които се събираха в две шепи- няколко прозрачни найлонови опаковки, и 1-2 кутийки пластмасови.
Шокът за мен настъпи, когато аз погледнах към кофата си за боклук, пълна до горе....за няколко дни-макс. седмица! Само една седмица от живота ми оставя след себе си работа за природата да "смели" 1 чувал пластмаса и други "несмилаеми" за нейния организъм боклуци в продължение на стотици години!!!

Така...1 седмица...месец...година....вече са минали 24 ГОДИНИ! Мисля, че не искам и да се опитвам да си представям колко пъти по 1 чувал са се стоварили някъде в някое поле да гние и да се разлага и ....природата да се оправя! Както може и както намери за добре. Не искам да мисля, какви следи съм оставила след себе си.

Само знам, че докато се разхождах там, сред тези вековни дървета, толкова силно ми се прииска да засадя ПОНЕ едно дърво! Та аз дори и това никога не съм направила. Усетих, някак толкова силно, толкова мощно в тялото си, че ние трябва да направим нещо за тази природа. Нещо по-различно от това да цапаме и да задръстваме. Не  къщата си, не тялото си,  а цялата Земя. На всичкото отгоре масово се секат дървета. Сигурно за планетата изглеждаме като някакво супер мощно стадо хлебарки, супер малки и нищожни, които с цялата си наглост си мислят, че знаят всичко, могат всичко и няма нищо по-голямо от тях; щъкат навсякъде и където стигнат, развалят всичко. Не само, но оставят мазало след себе си +Бонус!- отсичат белите дробове на Планетата- дърветата. Не само, че я задръстват, но и й пречат. Не само й пречат, но дори и не се замислят да направят нещо за да й помогнат- напр. да засадят нови дръвчета.
Уау! Само си помисли....ако всеки един човек на тази планета засади по едно единствено дръвче в рамкитена целия си живот...то Земята би станала по-богата един прекрасен с цели 6 милиарда дръвчета!!!! Само с по едно единствено двърче! А ние нали сме хора...толкова умни, можещи и знаещи....ако съберем усилията си в тази една посока...какви ли чудеса бихме могли да сътворим?

И така...с напредването на разходката, на мен ми ставаше все по-притихнало. Можех да си стоя там и да се наслаждавам... Всех си необходимата доза слънчеви лъчи и  чист въздух. Неочакваната среща с тези прекрасни растителни видове ме дари с нещо повече от един приятен пролетен съботен ден, за който мечтаех отдавна. Сякаш ми отвориха съзнанието с вълшебна пръчка и събудиха очите ми от рутината на ежедневието и стандарта на живот, който всички ние волно и неволно следваме.

И така...идеята на поста ми беше да споделя въодушевлението си от щастието да се разходя из царските алеи...нещо друго се получи. Така или иначе беше много дълбоко преживяване тази разходка там. Едно е сигурно- ще се върна там пак. Със сигурност всеки сезон носи със себе си красотата и озарява мястото по уникален начин. Нямам търпение пак да се озова в тази райска градина. Дори и без екскурзовод вече...Да експериментирам...къде ще ме отведат очите ми и какво ново бих могла да видя...може би под различен ъгъл.

Очаквам с нетърпение и момента, в който ще засадя първото си дръвче. Вярвам, че едва ли ще е и единственото. Точно след като споделих порива си за съдене на дръвчета, получих и покана за което! Когато го преживея, ще споделя усещането!

Относно боклучавите следи, които оставяме след себе си...
Не знам дали е реално приложимо за 4 месеца да имаш 5 пакетчета и 2 кутийки пластмасов боклук, но..поне намерението и изпълнението на идеята да си взимаш платнени торби от вкъщи или раницата когато пазаруваш си е едно прекрасно начало, нали? Поне някаква елементарна осъзнатост когато имаме, вярвам, че пак си е прогрес.