Стойоността на едно дърво

Съвсем наскоро ме озари една идея...

Бяхме на разходка в един не какъв да е парк. В царския дворец Врана!
Спомянм си когато чух, че е отворен за посетители, преди 1-2 години, веднага ми се прииска да отида. Усещането беше все едно някакъв магнит ме привлече. Не мога да скрия разочарованието си тогава от факта, че самият дворец не е отворен за посетителили. Нищо де...самият факт, че може да си буквално в "двора му" и да го видиш и усетиш....наистина е УАУ!

И така...моята мечта се сбъдна миналата седмица. Съботата преди Великден имах щастието да стъпя на това райско кътче. Вече не бях нещастна, че ще сме само на открито, защото....аз обожавам да съм близо до природата! Цялото ми същество копнееше да съм на слънце, сред дървета, на открито....Просто да съм сред природа.
Когато отидохме, имахме изключителния късмет екскурзоводът да е свободен. Някак толкова естествено се получи... "Защо пък не? Тамън да разберем малко повече за историята..."-помислих си аз, имайки предвид, че аз не съм добра в помненето на дати и събития. Автоматично бързо забравям всичко, което съм запомнила и ....абе не ми е страст. Но обожавам когато има някой, който разказва със...плам в очите и с любов. Тогава ми става истински интересно и мога да слушам с часове..., когато усетя интереса на самия човек към дадената тема или място...просто ме пленява историята, събитията...сякаш ме пренасят там, в онова време. (Да...много по-интересно, отколкото да се ровя из дебелите книги и да се опитвам да наизустявам факти, разпръснати измежду черните ситни буквички на белите листа, дори без снимки и картинки...Защото така изглеждат книгите за възрастни!!!! За големи! Нали трябва да сме сериозни! Както и да е, да се върна на моята тема. Макар че....Двучасовата разходка там ме наведе на не една или две мисли и ме вдъхнови не за едно единствено нещо....но ще трябва да напиша още няколко поста.)

Разхождахме из царските алеи, с нашият омаен разказвач на истинската царска приказка, която се е случила не чак толкова отдавна!!! За преди около 100- 100 и няколко години! уау! Ами, че това не е никак далече! Няколко поколения преди нас, са били свидетели на това време!
Царят е създал този прекрасен парк по ОНОВА време, когато мястото е било обработваема земя. Видял е потенциала, имал е идеите, знанията и любовта към ботаниката! ВНАСЯЛ е в България знайни и незнайни видове дървета и храсти, включително и Секвоята! Благодарение на Негово Величество, в България в този момент с днешна дата !2015 г! ние се радваме на секвои....не само там, но в повечето манастири и на някои други места! УАУ! Той с огромна радост е подарявал и засаждал секвои!!!! Когато го чух "леко" ми увисна устата от изумление!
"ТИ представяш ли си?!?"

Струва ми се изключително....Не знам каква дума да сложа след това!
Да подариш нещо, да направиш нещо, да сътвориш нещо, което ....Нещо, което ще остане след теб. Десетки, дори стотици години след теб. Нещо, което ще радва хората, поколения след твоето. Дори и никой да не знае името ти, не е нужно да си известен или да си цар.
Мислите в тази посока започнаха да бомбардират мозъка ми, вървейки из...тези приказни алеи.

Всъщност какво оставаме след себе си? Замисляме ли се? Наскоро ми попадна едно видео за семейство, което живеят екологично. Те рециклират всичко и използват изцяло био продукти, които не оставят "следи" след себе си. Пластмасови следи. В първия момент си казах..."О, да, Евала! Ама е "малко" прекалено, не мислиш ли?!?" Показаха техните "боклуци" за последните 4 месеца!!! Да, 4месеца!! Които се събираха в две шепи- няколко прозрачни найлонови опаковки, и 1-2 кутийки пластмасови.
Шокът за мен настъпи, когато аз погледнах към кофата си за боклук, пълна до горе....за няколко дни-макс. седмица! Само една седмица от живота ми оставя след себе си работа за природата да "смели" 1 чувал пластмаса и други "несмилаеми" за нейния организъм боклуци в продължение на стотици години!!!

Така...1 седмица...месец...година....вече са минали 24 ГОДИНИ! Мисля, че не искам и да се опитвам да си представям колко пъти по 1 чувал са се стоварили някъде в някое поле да гние и да се разлага и ....природата да се оправя! Както може и както намери за добре. Не искам да мисля, какви следи съм оставила след себе си.

Само знам, че докато се разхождах там, сред тези вековни дървета, толкова силно ми се прииска да засадя ПОНЕ едно дърво! Та аз дори и това никога не съм направила. Усетих, някак толкова силно, толкова мощно в тялото си, че ние трябва да направим нещо за тази природа. Нещо по-различно от това да цапаме и да задръстваме. Не  къщата си, не тялото си,  а цялата Земя. На всичкото отгоре масово се секат дървета. Сигурно за планетата изглеждаме като някакво супер мощно стадо хлебарки, супер малки и нищожни, които с цялата си наглост си мислят, че знаят всичко, могат всичко и няма нищо по-голямо от тях; щъкат навсякъде и където стигнат, развалят всичко. Не само, но оставят мазало след себе си +Бонус!- отсичат белите дробове на Планетата- дърветата. Не само, че я задръстват, но и й пречат. Не само й пречат, но дори и не се замислят да направят нещо за да й помогнат- напр. да засадят нови дръвчета.
Уау! Само си помисли....ако всеки един човек на тази планета засади по едно единствено дръвче в рамкитена целия си живот...то Земята би станала по-богата един прекрасен с цели 6 милиарда дръвчета!!!! Само с по едно единствено двърче! А ние нали сме хора...толкова умни, можещи и знаещи....ако съберем усилията си в тази една посока...какви ли чудеса бихме могли да сътворим?

И така...с напредването на разходката, на мен ми ставаше все по-притихнало. Можех да си стоя там и да се наслаждавам... Всех си необходимата доза слънчеви лъчи и  чист въздух. Неочакваната среща с тези прекрасни растителни видове ме дари с нещо повече от един приятен пролетен съботен ден, за който мечтаех отдавна. Сякаш ми отвориха съзнанието с вълшебна пръчка и събудиха очите ми от рутината на ежедневието и стандарта на живот, който всички ние волно и неволно следваме.

И така...идеята на поста ми беше да споделя въодушевлението си от щастието да се разходя из царските алеи...нещо друго се получи. Така или иначе беше много дълбоко преживяване тази разходка там. Едно е сигурно- ще се върна там пак. Със сигурност всеки сезон носи със себе си красотата и озарява мястото по уникален начин. Нямам търпение пак да се озова в тази райска градина. Дори и без екскурзовод вече...Да експериментирам...къде ще ме отведат очите ми и какво ново бих могла да видя...може би под различен ъгъл.

Очаквам с нетърпение и момента, в който ще засадя първото си дръвче. Вярвам, че едва ли ще е и единственото. Точно след като споделих порива си за съдене на дръвчета, получих и покана за което! Когато го преживея, ще споделя усещането!

Относно боклучавите следи, които оставяме след себе си...
Не знам дали е реално приложимо за 4 месеца да имаш 5 пакетчета и 2 кутийки пластмасов боклук, но..поне намерението и изпълнението на идеята да си взимаш платнени торби от вкъщи или раницата когато пазаруваш си е едно прекрасно начало, нали? Поне някаква елементарна осъзнатост когато имаме, вярвам, че пак си е прогрес.

The music of my heart

Some sounds really relate to me...My whole body responds in such powerful and magnificent way thats beyond explanation....A moment, which i would like to stay forever. I may feel like i have the urge to dance, sing, draw, paint....start create something or cook, or have a flow of beautiful ideas or...
desire to run, or be outside in the nature. Or to walk alone super happily aimlessly in the streets. Or whatever...just to be. Connected. Centered. To experience my true self....just through a song or a melody. A moment....so precious.
So ....my inspiration since 2-3 days is due to this amazingly beautiful Voice of this incredible Woman LARA FABIAN
https://www.youtube.com/watch?v=Kwhjy67TWic

I feel i go into another reality. I feel kind of addicted, when some nice melody touches my heart. When i love some music I am all there. I am truly 100% in it. I feel it. I experience it. I can close my eyes and...i m all there. Don't try to tell me something, because maybe I won't even hear you. My whole system is enjoying...Purely listening and experiencing each and every note in my own way. I feel the urge to hear it soooo many times on repeat...that i m even scared to see the numbers. But i don't care. I can hear it from the moment i open my eyes, to listen while going and coming from work, while my resting moments in the eve till i fall asleep. And the beauty of it is that i a enjoying each and every piece of it every single time. It is like a magic! That happens with particular song. Its like a song- arrow that hits my heart and i am all caught up in it. Till....the moment when all the feelings are gone, or particularly gone and i still enjoy it but this extra unique connecting feeling is not present. In a moment all of this beauty could be gone forever, or for just a particular time or a moment. But i feel amazingly great! I feel i am complete. I feel grateful for those precious moments when i am connecting to myself....even if it is through a song. In those moments i just am. There. In the moment. In the world where this beautiful memory sends me...away from the grey sky and dusty streets, from the complainings of the people. Yes, i choose the beauty of the Song, touching with its soft string my heart, it melts and...becomes more. More sensitive. More loving. More beautiful. Richer. More vulnerable but also strong. Loved. Sincere. Pure. Divine. Truthful to my own self..
This is my reality. This is my choice. To listen 100 times to a extremely powerful song that makes me extraordinary happy and not to have time to hear the news from the radio to depress me even before the day starts.

I choose happiness, smiles, freedom, beauty, creativity and sincerity. I welcome to my own world positive and happy people, inspiring people, successful people with beautiful hearts and brilliant brains and spontanious behavior. I choose to see the flowers in the street, to hear the birds and be open for the new and for the change...showing us the path to become a better person each and every ordinary day. I choose to smile, to laugh, to feel and love...to create, to help, to give all my best and leave the rest. I choose to feel, to close my eyes and to follow....