Стойоността на едно дърво

Съвсем наскоро ме озари една идея...

Бяхме на разходка в един не какъв да е парк. В царския дворец Врана!
Спомянм си когато чух, че е отворен за посетители, преди 1-2 години, веднага ми се прииска да отида. Усещането беше все едно някакъв магнит ме привлече. Не мога да скрия разочарованието си тогава от факта, че самият дворец не е отворен за посетителили. Нищо де...самият факт, че може да си буквално в "двора му" и да го видиш и усетиш....наистина е УАУ!

И така...моята мечта се сбъдна миналата седмица. Съботата преди Великден имах щастието да стъпя на това райско кътче. Вече не бях нещастна, че ще сме само на открито, защото....аз обожавам да съм близо до природата! Цялото ми същество копнееше да съм на слънце, сред дървета, на открито....Просто да съм сред природа.
Когато отидохме, имахме изключителния късмет екскурзоводът да е свободен. Някак толкова естествено се получи... "Защо пък не? Тамън да разберем малко повече за историята..."-помислих си аз, имайки предвид, че аз не съм добра в помненето на дати и събития. Автоматично бързо забравям всичко, което съм запомнила и ....абе не ми е страст. Но обожавам когато има някой, който разказва със...плам в очите и с любов. Тогава ми става истински интересно и мога да слушам с часове..., когато усетя интереса на самия човек към дадената тема или място...просто ме пленява историята, събитията...сякаш ме пренасят там, в онова време. (Да...много по-интересно, отколкото да се ровя из дебелите книги и да се опитвам да наизустявам факти, разпръснати измежду черните ситни буквички на белите листа, дори без снимки и картинки...Защото така изглеждат книгите за възрастни!!!! За големи! Нали трябва да сме сериозни! Както и да е, да се върна на моята тема. Макар че....Двучасовата разходка там ме наведе на не една или две мисли и ме вдъхнови не за едно единствено нещо....но ще трябва да напиша още няколко поста.)

Разхождахме из царските алеи, с нашият омаен разказвач на истинската царска приказка, която се е случила не чак толкова отдавна!!! За преди около 100- 100 и няколко години! уау! Ами, че това не е никак далече! Няколко поколения преди нас, са били свидетели на това време!
Царят е създал този прекрасен парк по ОНОВА време, когато мястото е било обработваема земя. Видял е потенциала, имал е идеите, знанията и любовта към ботаниката! ВНАСЯЛ е в България знайни и незнайни видове дървета и храсти, включително и Секвоята! Благодарение на Негово Величество, в България в този момент с днешна дата !2015 г! ние се радваме на секвои....не само там, но в повечето манастири и на някои други места! УАУ! Той с огромна радост е подарявал и засаждал секвои!!!! Когато го чух "леко" ми увисна устата от изумление!
"ТИ представяш ли си?!?"

Струва ми се изключително....Не знам каква дума да сложа след това!
Да подариш нещо, да направиш нещо, да сътвориш нещо, което ....Нещо, което ще остане след теб. Десетки, дори стотици години след теб. Нещо, което ще радва хората, поколения след твоето. Дори и никой да не знае името ти, не е нужно да си известен или да си цар.
Мислите в тази посока започнаха да бомбардират мозъка ми, вървейки из...тези приказни алеи.

Всъщност какво оставаме след себе си? Замисляме ли се? Наскоро ми попадна едно видео за семейство, което живеят екологично. Те рециклират всичко и използват изцяло био продукти, които не оставят "следи" след себе си. Пластмасови следи. В първия момент си казах..."О, да, Евала! Ама е "малко" прекалено, не мислиш ли?!?" Показаха техните "боклуци" за последните 4 месеца!!! Да, 4месеца!! Които се събираха в две шепи- няколко прозрачни найлонови опаковки, и 1-2 кутийки пластмасови.
Шокът за мен настъпи, когато аз погледнах към кофата си за боклук, пълна до горе....за няколко дни-макс. седмица! Само една седмица от живота ми оставя след себе си работа за природата да "смели" 1 чувал пластмаса и други "несмилаеми" за нейния организъм боклуци в продължение на стотици години!!!

Така...1 седмица...месец...година....вече са минали 24 ГОДИНИ! Мисля, че не искам и да се опитвам да си представям колко пъти по 1 чувал са се стоварили някъде в някое поле да гние и да се разлага и ....природата да се оправя! Както може и както намери за добре. Не искам да мисля, какви следи съм оставила след себе си.

Само знам, че докато се разхождах там, сред тези вековни дървета, толкова силно ми се прииска да засадя ПОНЕ едно дърво! Та аз дори и това никога не съм направила. Усетих, някак толкова силно, толкова мощно в тялото си, че ние трябва да направим нещо за тази природа. Нещо по-различно от това да цапаме и да задръстваме. Не  къщата си, не тялото си,  а цялата Земя. На всичкото отгоре масово се секат дървета. Сигурно за планетата изглеждаме като някакво супер мощно стадо хлебарки, супер малки и нищожни, които с цялата си наглост си мислят, че знаят всичко, могат всичко и няма нищо по-голямо от тях; щъкат навсякъде и където стигнат, развалят всичко. Не само, но оставят мазало след себе си +Бонус!- отсичат белите дробове на Планетата- дърветата. Не само, че я задръстват, но и й пречат. Не само й пречат, но дори и не се замислят да направят нещо за да й помогнат- напр. да засадят нови дръвчета.
Уау! Само си помисли....ако всеки един човек на тази планета засади по едно единствено дръвче в рамкитена целия си живот...то Земята би станала по-богата един прекрасен с цели 6 милиарда дръвчета!!!! Само с по едно единствено двърче! А ние нали сме хора...толкова умни, можещи и знаещи....ако съберем усилията си в тази една посока...какви ли чудеса бихме могли да сътворим?

И така...с напредването на разходката, на мен ми ставаше все по-притихнало. Можех да си стоя там и да се наслаждавам... Всех си необходимата доза слънчеви лъчи и  чист въздух. Неочакваната среща с тези прекрасни растителни видове ме дари с нещо повече от един приятен пролетен съботен ден, за който мечтаех отдавна. Сякаш ми отвориха съзнанието с вълшебна пръчка и събудиха очите ми от рутината на ежедневието и стандарта на живот, който всички ние волно и неволно следваме.

И така...идеята на поста ми беше да споделя въодушевлението си от щастието да се разходя из царските алеи...нещо друго се получи. Така или иначе беше много дълбоко преживяване тази разходка там. Едно е сигурно- ще се върна там пак. Със сигурност всеки сезон носи със себе си красотата и озарява мястото по уникален начин. Нямам търпение пак да се озова в тази райска градина. Дори и без екскурзовод вече...Да експериментирам...къде ще ме отведат очите ми и какво ново бих могла да видя...може би под различен ъгъл.

Очаквам с нетърпение и момента, в който ще засадя първото си дръвче. Вярвам, че едва ли ще е и единственото. Точно след като споделих порива си за съдене на дръвчета, получих и покана за което! Когато го преживея, ще споделя усещането!

Относно боклучавите следи, които оставяме след себе си...
Не знам дали е реално приложимо за 4 месеца да имаш 5 пакетчета и 2 кутийки пластмасов боклук, но..поне намерението и изпълнението на идеята да си взимаш платнени торби от вкъщи или раницата когато пазаруваш си е едно прекрасно начало, нали? Поне някаква елементарна осъзнатост когато имаме, вярвам, че пак си е прогрес.

The music of my heart

Some sounds really relate to me...My whole body responds in such powerful and magnificent way thats beyond explanation....A moment, which i would like to stay forever. I may feel like i have the urge to dance, sing, draw, paint....start create something or cook, or have a flow of beautiful ideas or...
desire to run, or be outside in the nature. Or to walk alone super happily aimlessly in the streets. Or whatever...just to be. Connected. Centered. To experience my true self....just through a song or a melody. A moment....so precious.
So ....my inspiration since 2-3 days is due to this amazingly beautiful Voice of this incredible Woman LARA FABIAN
https://www.youtube.com/watch?v=Kwhjy67TWic

I feel i go into another reality. I feel kind of addicted, when some nice melody touches my heart. When i love some music I am all there. I am truly 100% in it. I feel it. I experience it. I can close my eyes and...i m all there. Don't try to tell me something, because maybe I won't even hear you. My whole system is enjoying...Purely listening and experiencing each and every note in my own way. I feel the urge to hear it soooo many times on repeat...that i m even scared to see the numbers. But i don't care. I can hear it from the moment i open my eyes, to listen while going and coming from work, while my resting moments in the eve till i fall asleep. And the beauty of it is that i a enjoying each and every piece of it every single time. It is like a magic! That happens with particular song. Its like a song- arrow that hits my heart and i am all caught up in it. Till....the moment when all the feelings are gone, or particularly gone and i still enjoy it but this extra unique connecting feeling is not present. In a moment all of this beauty could be gone forever, or for just a particular time or a moment. But i feel amazingly great! I feel i am complete. I feel grateful for those precious moments when i am connecting to myself....even if it is through a song. In those moments i just am. There. In the moment. In the world where this beautiful memory sends me...away from the grey sky and dusty streets, from the complainings of the people. Yes, i choose the beauty of the Song, touching with its soft string my heart, it melts and...becomes more. More sensitive. More loving. More beautiful. Richer. More vulnerable but also strong. Loved. Sincere. Pure. Divine. Truthful to my own self..
This is my reality. This is my choice. To listen 100 times to a extremely powerful song that makes me extraordinary happy and not to have time to hear the news from the radio to depress me even before the day starts.

I choose happiness, smiles, freedom, beauty, creativity and sincerity. I welcome to my own world positive and happy people, inspiring people, successful people with beautiful hearts and brilliant brains and spontanious behavior. I choose to see the flowers in the street, to hear the birds and be open for the new and for the change...showing us the path to become a better person each and every ordinary day. I choose to smile, to laugh, to feel and love...to create, to help, to give all my best and leave the rest. I choose to feel, to close my eyes and to follow....

3 1/2 hours

How long are 3 hours and a half?

It depends.

Today i had some 3 hours like... an experience beyond time and space. Time has totally stopped. It was of no importance where the exact location is. It was pure magic.

To meet a firend. A fiend so close to the heart. A special meeting, waiting to happen like once in many months. Few mails exchanged meanwhile, but... everything stays where it has stopped last time. 3 hours a half that managed to combine the lifes and the experiences of 2 persons, living far away and having nothing in common in the other world. Two people born in the two diffrent corners of the world, who met somewhere in the middle...and just connected. Sharing the same love for live and hopes for the best in the future.
Three hours and a half that combined lots of laughters and some tears, hapiness and memories, stories and ideas, inspiration and ... kind of relief. Just to be able to share yourself and feel safe. Without thinking twice before speaking out. Experiencing 3 and 1/2 super special and meaningful hours. Quality time.                                                                                                      /Picture- from internet/
                                                                                      

How much could contain a "small gift"? A chocko bear, christmas star and a sincere heartly post card?
It contains everything... All the gratetude, happines, love, care, wishes... Everything! This was the most tasty choko bear i have ever tasted...it was full of love. You know the ones...the figure choko bear that are empty inside. Well....mice was special. Super special. Full of so much love! I felt it through each and every byte.
And the star...showing the light, reminding me always to look up to the stars, no matter if some days i may be finding my feets in the mud. Next to my bed...to have a look every day and to be grateful. To feel happy that there is always somewhere...maybe far far away, who...is just there.

Стара София

Обожавам да разглеждам снимки на София от преди време. (Очевидно не са мои, някъде из нета ги намерих. )

Интересно ми е да изучавам, да се опитвам да я разбера. Да усетя духа и да помириша времето.

Да разпозная улиците, да намеря разликите и приликите и....

за миг да се пренеса в онова време...

Дори и само за миг...

Имам чувството, че толкова много хора са имали едно желание...земята да бъде обсипана!
Как е възможно, след няколко прекрасно-топли, пролетни дни, сега да се радваме на тази вълшебна снежно-бяла приказка?
Цялата магия се крие в ...чистотата на желанието. Идващо от сърцата на толкова много деца, които искат да се търкалят до без край в снега, да се замерят със сняг, както и не по-малко поотраснали деца, които за момент ще зарбавят маските на сериозността, на ролите като шеф, полицай, доктор и редактор, майка или баща, и ще се потопят някъде надълбоко в спомените си, в мечтите си, в някакъв техен си свят, в който чистотата на белия ситен прашец, който се сипе бавно и монотонно, ще ги"хипнотизира". Ще ги избави за миг от тревогите и ще ги дари с безвремие. Ще изчисти прахта не само от колите им, но ще им покаже светлинка надежда в тъмните зимни нощи. Или ще ги потопи в снега със собствените им деца, строейки снежен човек.
Дори и само за един миг, ще стопли толкова сърца,
ще дари толкова усмивки,
ще украси природата...

Ще направи света едно по-добро и по-красиво място...


Дори и само за миг...

Моята София (част 1)

 Софийски моменти, в които гласът на природата надделява над клаксоните и изнервените шофьори...

Моята София / My Sofia

София....такава, каквато аз я виждам и апаратът може да я отрази.
През моите очи и обектива... One on one!

Обичам да вървя пеша. Но и да наблюдавам. И да забелязвам.
Преди не забелязвах София. Трябваше да се откъсна малко от нея, за да я видя наистина.
За да я отразя. Да оставя малко прстранство, в което да отделя себе си като част от нея и нея като част от мен. От съвсем малка съм вървяла по тези улици (прашни) и....като че ли бях свикнала да виждам повече прахта по тях, отколкото някоя красива сграда, или слънцето, което закачливо надника иззад някой блок. Дори и в Люлин...има слънце и то е красиво. Независимо, че е зад купища панелки и е преплетено от един куп жици... Някак...това сякаш е чара (??!?!). Направо не мога да повярвам, че го казвам (пиша). Но е факт.

След като имах прекрасната възможност да съм на място, от което прекрасно се наблюдават залезите (и изгревите, ако имах волята да ставам сутринта толкова рано). Да наблюдавам най-изящният творец - Природата, как си изграе с цветовете, светлината сенките. Изумявах се от факта, че може ден след ден, на едно и също място, при един и същи сценарий (залез!), да се ....появяват толкова различни картини. Толкова различни цветове. Различните настроения на времето донасяха и различен подпис на картината. Различен аромат и привкус.
Веднъж се озовах неподготвена и ме посрещнаха дъжда, облаците и вятъра. Видях как всичко беше притихнало, дърветата и храстите стояха смирени и самотни, в очакване на бурята. Птици не летяха, нямаше допълните звуци....Единствено гръмотевиците надаваха вой и известяваха отдалеч за пристигането си. Още по-прекрасното беше липсата на всякакви хора наоколо. Обожавах този момент. Стоях под дъжда и ....бях сама с НЕЯ. Тиха, без да искам да помръдна, просто наблюдавах и усещах дъжда. Усетих каква благодат изпитват дърветата, да бъдат обсипани с водните капки, които се стеляха като истински благословии в най-горещите летни дни...
Това беше денят, в който спрях да мразя дъжда и да го проклинам.
Да си мисля, че е тъп ден, защото е облачно. Всъщност е благословен ден, защото без вода.. не могат нито дърветата, нито пък ние. Да ме спре да отида на разходка и да се радвам на природата...., защото е  облачно и няма слънце.


Така де, малко се отплеснах.
В моментите, в които се любувах на природата и на слънцето, се запитах много сериозно как така през всичките тези 22 години, аз не намирах възможност, време и начин да го забележа?!?
Да поспра малко и да се ....наслаждавам. Автоматичният ми бърз отговор беше- "Е...ами то в София,....къде ти да го видиш това слънце?!? Толкова много сгради..."

Успях да си докажа, че се вижда и от София. И не са проблемни сградите, а очите ми, които не са били настроени да виждат слънцето. Не ми е правело впечатление, не съм обръщала внимание...И така, ден след ден, трябваше да се изтъркулят 23 години, за да го забележа. Алелуя!

И сега...когато вървя по същите прашни улици, просто избирам да поглеждам нагоре и да се зазяпвам към свтлинката, която се прокрадва измежду сградите. Или пък да се зарадвам на някоя наистина прекрасна стара къща, която носи духа на миналия век...На някоя светлинка по пътя или котка, която ме е привлякла вниманието. Обожавам да намирам порти, врати и специални гравирани дръжки. Или...всичко, което привлече вниманието ми и ме докосне.

Сега вървя по улиците със очите на малко дете или на турист. Който минава за пръв път по тази улица и ,който няма представа какво да очаква и къде е. Опитвам се да изтрия спомените и праха от моите представи, които са ми казвали- хм, това е скучно, какво толкова, това е просто София.

Да, точно това е София. Моята София. През моите очи.

Някои от снимките, които съм направила са били в момент на .... блажено разхождане и наслаждаване. Обичам да изучавам и да усещам духа на София. Да вървя и да не искам да зная къде вървя, дори ако можех да се изгубя нарочно... Просто да вървя и да наблюдавам. И да снимам.
Други снимки са ме заварвали в забързано движение и гонене на купища задачки. Но...за секунда съм се откъсвала от тях и съм ги запечатала в някоя снимка...

Това е първият пост, посветен на София.
Ще качвам снимки, тематично подбрани...или просто както ми
хрумне с моите софийски находки. Приятно гледане и усещане!