крехки, нежни...като балеринки.
Попитах се какво точно се случва на Коледа?
Какво ли "трябва да се направи" в този специален ден?
Какво ли правят хората?
Попитах вътре в себе си. Замълчах, замислена и заслушана в тишината.
Затаих дъх, усешайки Уютното на Коледното.И видях...
че в душата ми валят снежинки.
Реших да остана. Да се сгуша точно там и да се наслаждавам.
На меката тишина и в спрялостта на времето.
Всичко е толкова тихо. Толкова спряло, колкото никога досега.
И точно в това е магията, за мен. Нямам нужда от шумни компании,
от алкохол и от трескавостта на ...празнуването. Без излшни преструвки, гримаси, театри.
Просто по пижама в къщи. Но с много Коледна Любов в сърцето.
Избирам да притихна в унисон с природата.
Оставям светлинките светнати да довършат празничното въодушевление.
Уютът е .... всичко, от което имам нужда на Коледа.
Неговата прегръдка, топлият чай и снежинките, които валят в душата ми...
Това е моята Коледа.
Притихнала, нежна и сгушена в топлото одеяло... и в душата ми.
No comments:
Post a Comment