Коледно в душата

Времето е неделно, а денят въври на забавен кадър.
Нежност, примесена с приятного чувство на задаващата се Коледа. Не за друго, а заради уютът, който носи със себе си.
Арома лампа, разпръскваща приятният аромат на сандалово дърво...
Мандарини, които обожавам. Някак изведнъж ми се отвориха сетивата за тези малки съкровища, които се разтварят в устата, изпълват със свежест, аромат и витамини. Да не забравяме ароматът, който ....напомня за коледа.
Реших, че днес е ден за печене на тиква. Защо ли точно днес? Защото...имам време, имам и настроение. Обожавам тиква, пък и ако не сега, то кога? Става още по-коледно...
Няма да споменавам топлият чай, който си ме чака тихичко в каната, а през това време допринася за уютната атмосфера не само с аромата си, но и с просъствието си.
Време е за ....прекрасен филм. Гледа ми се нещо старовремско. От времето на Грейс Кели, може би с нея самата, или пък с музика на Франк Синатра... Това някак пак ме отнася към коледната тема. Днес е една истинска Коледа. Не ме интересува коя дата е. Нямаме окраса, но всъщност се оказа, че за да имаш настроение, не е задължително да имаш лампички да светят.
Достатъчна ми е тази окраса, която е естествена, идва отвътре и се разпръсква из всичко вкъщи. Пренася се в топлото одеяло, разлива се по стените на чайника, прехвърча прези страниците на книгата или приема гласът на Любима песен. Приема ароматът на прекрасната червена леща с много подправки, която къкри на котлона или пък сгушва се на сигурно в най-любимата прегръдка...

P.S. Ето малко вдъхновение от Франк Синатра....

https://www.youtube.com/watch?v=h9ZGKALMMuc&list=RDkwDO0O3vYP8&index=4