Искам да споделя вълнението си от...създаването на нещо наистина ново за мен самата. Моят сайт, в който (ще) публикувам всичкото си вдъхновение, приело каквато и да е творческа форма.
Всъщност, искам да изясня нещо много важно. Всичко започна наистина като на шега. Този сайт няма претенциите да бъде професионално направен, да е таргетиран, да струва много пари, да е направен от дизайнер и т.н. Аз идея си нямам от тези неща. По принцип не съм компютърен тип човек. Ползвам го, само колкото да си свърша работата и дотам. Неща като инсталиране на програми, бих направила само в изключително крайно спешен случай. Идея си нямам от фотошоп, програмиране, писане на компютърни езици, дизайн, реклама, бизнес, какво остава пък за правене на сайт. Ако някой ми беше казал, че ще си създам сама свой собствен такъв, преди една година, щях да му се изсмея в лицето.
Истината е, че исках да имам сайт, който да побере идеите ми. Проблемът беше, че те в главата ми трудно се събираха. В моментите, в които вдъхновението ме връхлита, по-добре е да не си наоколо. Толкова много енергия акумулирам, че искам да направя поне по 4 неща едновременно, мислите ми се леят с бясна скорост, дори на компютър не мога да смогна с изписването им. Често се случва техниката наоколо да спре да работи временно, вещите да отскачат от ръцете ми, особено ако са от стъклен или порцеланов характер. Имам способността да претворя не само работното кътче, в която работя, но цялата къща да приеме творческото настроение и дух, но... това е друга дълга тема. :)
Сега си спомням, че преди няколко години имахме идеята с няколко приятелки да си направим сайт. Ама хубав!!! И скъп. Професионален. Изпипан до последната точица. С картинки и дизайни, които се появяват и изчезват. Два сайта, които се преливат в един. Прекрасно. Само че нямахме пари. Започнах да работя, за да си изкарам пари за да си направя сайт. И забравих за него. Толкова потънах в работата, че не само не можех да се сетя за сайта, но не си чувах и мислите. След 2 такива месеца идеята за какъвто и да е сайт се беше изпарила. Нямах сили, нямах енергия. Нямах и желание.
Исках да си представя тогава как ще изглежда, какво ще има, притеснявах се какво ще пиша в него, какво ще качвам... нямах идеята до край развита в главата си. Това ме побъркваше до паника. Затова и нищо не се случи. Защото беше на всяка цена. Трябваше да бъде перфектно. Точно затова и никога не се случи. И тогавашните идеи бяха отнесени от вятъра, точно така, както дойдоха при мен...
Този сайт се появи точно по обратния начин. На шега. Защото си казах, че ще се забавлявам. Защото пожелах да направя нещо наистина ново. Нещо, което никога не съм правила и нямам никакви познания. Просто ей така...за да го направя, пък каквото ще да става. Най-абсурдното беше, че си дадох краен срок. Не помня точно, но беше или 1 или 2 часа работа по него. Да, точно така. Да направя сайт, нещо, за което нямам никакви познания, опит и да, + Бонус! абсолютно всички настройки бяха на немски!!! (Тази супер налудничава идея се появи, тъй като си спомних едно обучение, ня което бях преди години. Обучение, в което трябваше да преминем отвъд зоната си на комфорт, да направим неща, които "по никакъв начин не можеха да се случат" за толкова кратко време. Бяхме разделени на 3 отбора. Едните имаха за задачка да измислят танц, другите да рецитират на санскрит (най-древният език), и третите- да сготвят храна...и всичко това за....5 минути. Да, точно така. Отборна работа, работа с хора с различен характер, като освен че трябва да се стигне до консенсус, трябва и да има резултат на 5тата минута. И най-впечатляващото беше, че всички успяхме. Криво-ляво, но се получи. Сготвихме храна, макар и да успяхме да я попрегорим малко, но се нахранихме. И другите групи се справиха. Никога няма да забравя думите на човекът, който ни проведе този процес. "Представяте ли си щом като за 5 минути успяхте да направите всички тези неща, на какво наистина сте сподобни?!? И колко много неща можете да направите в живота си, за които дори и не предполагате?" .... )Точно тези думи, които някак от нищото се появиха в съзнанието ми, бяха превключвателя, който направи промяната. Настроих алармата и се залових за работа.
Забравших да кажа,че това е платформа, която ти помага да си създадеш сайт с готови платформи. Е, въпреки, че е лесно, в началото не ми беше никак лесно, предвид и немския и несигурността ми в думите. Действах на принципа проба-грешка. След 30ина минути цъкане и разцъкване, даже си намерих и клипчета с обяснения, които любезно ти помагат. Е, в моя случай....беше малко спорно, но важното беше, че експериментирах. Качвах снимки, пишех, триех, променях, търсех, ровех, превеждах, чудех се...на себе си, смеех се, ревеше ми се, скубях си косата, не разбирах всичко,очите ме боляха, забравях да пия вода, искаше ми се да се откажа, дразнех се,...радвах се, виждах резултат, загубвах си информацията, пак ми се ревеше и ...така и така...мина времето и алармата избръмча и някак ме изкара от променящото ми се настроение. Установих, че въпреки всичките предизвикателства и трудности на Невъзможното, вече имах основна страница, с име и кратко описание, и разпределение на страниците в сайта, с груба идея кое къде ще се помести. Разбрах идеята на сайта и кое от къде се цъка, имах си оформен дизайн, шрифт и цветове, както и няколко прикачени снимки. И аз самата бях изненадана от това, което видях само след час-два работа. Останалото беше само да се доизкусури. Е, то винаги има къде и какво да му пипна, затова и ми отне доста време и пак не е перфектно, но....си е мое. От първата скица с молив, през боите, бурканчетата, идеите за подаръци, вдъхновението да творя....та до последната буква в сайта.
Радвам се, че се осмелих да направя нещо "невъзможно". Защото точно това са нещата, които ни ограничават. Нашите собствени вярвания. В това, какво можем и по-скоро НЕ можем. Защото трябваше всичко да е перфектно и изпипано до последния детайл. Ако чаках този момент, значи нищо от това да не се беше случило...
O...най-важното забравих!
Ето го и самият линк:
http://radostinatzankova.wix.com/faya
А ти с какво предизвика себе си за последен път? И готов/а ли си да направиш нещо лудо....защото така ти се е приискало?
Мандарини, които обожавам. Някак изведнъж ми се отвориха сетивата за тези малки съкровища, които се разтварят в устата, изпълват със свежест, аромат и витамини. Да не забравяме ароматът, който ....напомня за коледа.