Кое е едно от най-гадните усещания?
Обувките да не са ти удобни. Причини бол.
Да ми стягат над петата
да им се е "продънила" подметката
да ми стяга на втория пръст отпред,
или малките ми пръстчета да се смачкват като в менгеме,
обувките да пропускат вода, бонус- и кал, и камъчета...
да не добавя в листа всички възможни вариации от болка поради високи платформи, токчета и т.н.
Не мога да забравя кошмара, който преживях търсейки си обувки тип пантофки за пролетта-лятото. Или ми хлопаха, или ми стискаха, или имах няколко см разстояние от вътрешната страна на ходилото....Пълен кошмар. Пробвах буквално стотици модели и все не можех да си намеря моя модел. Все нещо някъде не ми прилягаше. Чувствах се кошмарно. Започнах да си мразя стъпалата. Докато една продавачка само с един погед ми каза "Ами ти имаш прекрасни стъпала, точно като на балерина!". Просто недоумявах. С един поглед фиксира и отсече.
Подаде ми един модел ортопедични обувки. Фирмата по принцип произвеждала планинарски обувки, но вече имат и градски спортно-елегантни модели. "Е, ми нека да пробвам", промърморих безнадеждно аз. Не таях огромни надежди, това упражнение с преобуването го бях повторила достатъчно пъти, че сякаш почти вече бях получила условен рефлекс.
За моя огромна изведана ... обувката беше перфектна! Всяко едно пространство беше прекрасно изпълнено, без болка, стискане, хлопане и допълнителни уговорки. Просто обувката беше направена сякаш по моето стъпало. До милиметър. Погледнах си стъпалата, които прекрасно се очертаваха и обувката просто им прилягаше. За комфорта, който изпитвах не мога и да спомена. Отвсякъде имаше едно голямо Уау! Беше .... Любов от пръв поглед!
Защо ли го казвам...?!? Със сигурност не е с цел реклама.
Защото се почувствах по абсолютно същия начин, но в обществото. За жалост все още не съм стигнала до този вдъхновяващ Уау ефект. Намирам се някъде там във водовъртежа на търсенето и разпознаването на всичко, което НЕ Е мое.
Днес отново си припомних чувството .... ей това чувство, че не принадлежа към групата, в която би трябвало да съм едно. Да работиш с хора, в компанията, на които може би най-доброто за теб е да се остваиш да те мислят за тъп. Просто защото каквото и да правя, кажа или съм, те не са ок с това. Когато нещо не се направи е много зле. Когато се направи, ситуацията пак е зле. Ама защо по този начин?!? Чудя се кое ли е по-лошо?
Когато има правила не са ли за да се спазват? Въпреки личната воля, его и всяческо разбиране за света? Аз съм ок да приема нещо, което никога не бих напрвила в ежедневието си и със собствената си воля, но...когато става въпрос са работа нещата се променят. Нали затова има права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Разбира се, че когато не се спази нещо, макар и елементарно, винаги ще се появи неподходящия човек да те "сгащи". Но и когато си свършиш съвестно нещата, цяло стадо обсъжда защо аджеба само ти го правиш както се изисква?!?!? WTF !?!
Когато направих една грешка, мълвеносния тътен се разнесе с буреносна сила отвъд пределите на всичко. В следващия момент успях да направя нещо седем пъти по-сложно....гробна тишина!!! А, ок! Нататък. Нищо де, предисторията за некадърността и слабоумието ми витаят в пространството и най-вече се джвака като дъвка....така за разкваса на устата. Е, какъв ден ще да е, без да има сочни теми за раздъвкване.
Там, където нормалният тон на говорене е крещене, а мелодията е оплакване, мъмрене, бръмчене и бучене, със сигурност не е моето. Не благодаря. По дяволите, аз ли съм сбърканата?!?!
Просто себя и си мисля...Или май просто си седя. И се опитвам да мисля. А може би пък направо ми се реве. Усещам как са минали 19 такива дни. И май всъщност не ги усетих. Те просто са се изтъркулили между всичките такива суетни и са се промушили измежду всичкото това бучене. Повечето, от което е напразно.
А въпросните тези хора отброяват с нетърпение и следващите 11, за да си получат и съответното възнаграждение. Естествено коментарите кой, колко и защо е получил не се промушват между капките. Това са екзистенциални теми за нормалното съществуване на нашето мини общество. И ето точно така ще се изтъркули не само този месец, но и следващия, че и годината. Докато се обърнеш...ето го, вече време за пенсия. Кога ли дойде? Когато оставихме тези обикновените дни да се промушат, изпълвайки ги само с празни приказки, клюки и лицемерие. Оставяйки дневната/нощната смяна да дойде, да мине и да си тръгнем. За да дойде следващата, да я избутаме и така...та до заплата.
Eто тези неща, взети заедно ми напомниха на неудобните обувки. При които просто чувстваш некомфорт. Но си ги носиш. Дали ще е мъничко камъче, локвата, която се е настанила удобно в чорапа и си джвака или пък компресията върху пръстите. Защото никой не те пита удобни ли са ти обувките и как се чувстваш в тях, а коя марка са. За колко си ги купи? По дяволите, това няма значение. По същия начин, кой се сеща да те попита щастлив ли си, ("обувайки обувките си за работа") и как се чувстваш там? Удовлетворен ли си и на мястото ли си? Първият и в повечето случаи последен въпрос е " Колко пари получаваш?".
Е, както може би предполагаш отговорът ти, какъвто и да е той, няма да е задоволителен. Така, че...какво ти пука. Така и така ще си поредната дъвка за устата им, така че, все тая.
Та така...спомянм си за късмета, че успях да си намеря обувките, които ми паснаха на моето стъпало така сякаш бяха проектирани специално за него. Това е светлинката в тунела. Споменът от усещането, че въпреки чувството през цялото това време, че аз не съм в ред и стъпалото ми не е нормално, идва един прекрасен миг, в който всичко се преобръща и си идва по местата.
Това е всичко, в което вярвам. Че в един прекрасен ден ще си намеря моето място, там където аз пасвам. На себе си и в синхрон със средата. Аз, с разбиранията ми. Там, където ще мога да живея себе си и вярванията си. Ще мога да говоря свободно всичко, което мисля и чувствам и да преживявам себе си.
А до тогава ?!?
Ще си нахлузя гумените ботуши и ще вярвам. Те може би не са най-удобните обувки на света, но предпазват. От дъжда, вятъра и бурите. Ще бъда просто перде.
Здрасти. Да, добре. Не знам. Аха. Ясно. Ще видим. Кимване.
Нека бъда глупава. В техния свят. Ще поиграя тяхната игра. Докато намеря своята...
