Напоследък се случва да срещам все повече хора, които по един или друг начин преди години са ни с разминали пътищата. Бивши съученици, едно момиче, с което изразнахме заедно в детските си години, една моя съученичка до 7 клас пък след това се озовахме по един път, кандидатствайки медицина. И много, много други такива срещи. Уж случайни.
Времето ти дава някакви хора, вървите заедно и....докато се обърнеш, те вече са свили по техните си пътечки.
Динамика.
Вървейки по пътя, дори и за миг не осъзнаваш, че тези 4-5 години заедно по "тази пътека", наречена училище или университет, или работа, или курс по нещо си.... Или каквото и да е, която те свързва с тези хора, е тоооолкова кратка и мигновена, че през следващия период от още няколко години едва ли ще ти е до тях. Едва ли ще ги помниш. Със сигурност няма и да се притесняваш никога повече за същите глупости.
Вярно, няма как всички да са ти симпатични и приятни, не е и нужно. Но пък ми е интересно. Зарових се днес случайно из фейсбук. Прииска ми се да се докосна до тези хора, с които никога не съм била близка в училище. Дори и тогава не сме били сплотен клас, но....все пак израстнахме заедно. Споделили сме цели 5 години от общия си път. И сега всеки отдавна го следва. Искаше ми се да видя отпечатъка на времето. Да видя промяната. Отпечатъкът на образованието в чужбина върху някои. За миг си спомних тинейджърските простотии, които са се случвали тогава и.... Тяхната реалност сега. Всеки си пише историята, всеки си създава живота, всеки си прави изборите. Видях много снимки. Имах различни реакции. Бях исненадана, в други моменти, съвсем не. Интересно ми беше да видя как от тази дива необуздана джунгличка, която бяхме, вече има модел, боди билдър, адвокат, лекар, медицинска сестра, майка, пътешественичка, някой, който работи в министерство и друг в кино и....какво ли още не. Както и да го погледнеш....едно цяло общество. Та ние сме обществото. Ние сме били и тогава общество- затворени в една класна стая по 7 ч дневно, подготвяйки ни за.... По-голямото и по-истинското общество. Помня учителките по история и литература, които се надяваха от нас да излезнат "хора", защото "утре ние ще управляваме държавата". Е, това "УТРЕ" вече стана ДНЕС. макар преди да не си го представях реално. Трудно ми е да приема все още, че в това нашето "Вчера" Ние бяхме децата, а сега някои вече имат собствени деца и.... реално ги подготвят за тяхното УТРЕ. Колко ли бързло се върти този кръг. Едва ли ще разберем кога ние ще сме вече на по 60, видяли толкова много, и наблюдавайки още по-следващото поколение, което расте и се развива. И така.....
И всичко това е само въпрос на време.
Ох...исках да напиша нещо съвсем друго, какво излезна.
Помислих си, че....в срещите си най-вече с тези хора, от миналото ми, май най-вече, най-пълно и най- цялостно се срещам със себе си. Няма никакво значение кой е лекар и кой е адвокат. То и аз толкова много съм се променила. Много от новите ми приятели и хората в обкръжението ми днес, които ме познават от скоро или от няколко години, нямат идея каква съм била преди. Къде съм се намирала и откъде съм тръгнала. Мисля, че понякога и аз забравям. И точно това ме докосна най-много. Срещайки се с тях, се срещам и със себе си сега, минавайки през "нашето общо тогава" и завършвайки кръга до днес. Когато и да е било, с които и хора да е било, та до днес. Като едно мини пътуване през времето. Като времевият интервал е едва малко повече от 10 години...може би 15-16-17....
Другият начин, по който срещнах наскоро себе си, беше чрез моите безкрайни тефтери. През годините, единственото, което знаех, беше, че обожавам тефтери...малки, средни или пък големи. С твърди корици, ароматни листчета, с цветенца или пък без редове...В различните години ме вълнуваха съвсем различни неща. Всичко това се е отразило в тях подобаващо. От цветовото оформление, през почерка, та до стихотворенията и "творбите". Тези страници оживяват само с прелистването им. От тях лъха аромата на годините и времето. Къде прашасало и депресарско, от друго място летят пеперуди и вълнения, мечти и очаквания. Планове, идеи, пожелания за рождени дни или....моментно вдъхновение, което ме е заварило някъде по път.Идеи, които са ме връхлитали посред нощ и със разкривен почерк едва съм записвала....И какво ли още не. няма нужда да ги чета буква по буква или ред по ред. Самите корици навяват всичко, което се крие в тях. Спомените започват да изкачат, хванали за ръка чувствата, които носят със себе си. Месеците и годините се редят и се прелистват така, както можеш да прелистиш книга. Докато страниците заподскачат една след друга, чуваш лекото потропване на ъгълчетата им, като сякаш се изпълва с въздух...и докато се заслушаш вече е "издишало". Да, този отрязък от време вече е "издишал", живеейки не само в нова епоха и ново време, но и ние сме нови. Със всичките стари приятелства, изписани тефтери, изживяни чувства и преживяни моменти сме по-богати и по-мъдри от вчера. И от онзи ден. И от същия този ден преди 8 години и 3 месеца.
И от всичките тези припомняния, дали от хора, от места, от случки или тефтери....ми става едно такова готино и приповдигнато. Вдъхновено и... УАУ. Защо?!? И аз не знам. Просто ей така! Прегръщам го това чувство и продължавам нататък....
