Спомням си като бях в училище ни задаваха по всевъзможни начини (под формата на есе, да нарисуваме...) как ли би изглеждало училището в бъдещето и как би функционирало.
Мразех я тази тема, не знам защо. Даже ми се падна и на устния изпит по английски в 8 клас. Спомням си само,че в представите ми всичко след 2000 година е уаааау.....Тоолкова далече, ще е толкова различно.
И...сега?Какво от това, ние вече сме 2014 година, училището не се е променило особено. Може би основно, че зелената дъска е заменена с проектор. Супер!
Незнам как се присетих за тези неща, но си мисля как ли бих искала да изглежда училището на "бъдещето"По точно какво би се случвало там?
Първото, което искам е да махнем думичката бъдеще. Кога ще е това неясно и неопределено време, когато всичко ще изглежда много fancy, и като че е излязло от космоса.
Ние сме бъдещето! Да, винаги ще има и още по-бъдещ момент, бъдещите деца и децата на техните деца, но не сме ли ние тези, от които зависи това тяхното бъдеще?
Ако ние не започнем да правим някакви промени и всичко малко по-различно от "нормалното" и "общоприетото"....то и след още много поколение ще карат децата да си рисуват и представят училището на "познай кое?!?!"-Негово Величество БЪДЕЩЕТО.
Сега, в моите представи това въпросното училище по-скоро не е свързано с роботите, които ще преподават или чудесата на архитектурата, които биха направили със самата сграда.
Иска ми се децата да се учат чрез опита си, а не на изуст. Да бъдат стимулирани да творят и да им се дава възможност да изразяват себе си. По техния си начин. Да има "учители", които да помагат на всяко едно дете, търсещо себе си, да намери своя си път в живота.
Да се помогне на всеки да се доближи до себе си, да намери страст към нещо и да го развива. Тези деца да имат устрем, цели и желание за живот. Желание да търсят, да откриват и да живеят.
Да спортуват, да тренират, да пътуват, да ходят по планини, да се ориентират, да бъдат учени да взимат решения, да мислят. Да им се дава съзможност да поемат отговорност, дори и да е било да си измият чинията след ядене.
Да играят повече игри на открито, от които да се учат. Да бъдат сплотени, да бъдат лоялни, да работят в екип, да си помагат, да се подкрепят, да създават приятелства, да се доверяват...да правят случайни добри дела. Да се грижат за растения, да поемат отговорност за едно животинче. Да им се дава шанс да бъдат отговорни за нещо. Да си спазват обещанията и да държат на думата си. Да им се поставят задачки, които са "отвъд възможностите им"- например да измислят танц за 5 минути. Да бъдат гъвкави и да се справят в нестандартни ситуации.
Разбира се, нека учат и науките, но...защо трябва всичко да е толкова сухо и сериозно?
Има толкова прекрасни начини да се направи ученето забавно и приключенско.
Да събужда интерес и желание да продължиш по-нататък.
Спомням си, когато вече бях 2-3 години в гиманизията, вече Мразех да уча.
Беше ми толкова скучно и тъпо, че дори нямах желание да се събудя в понеделник, камо ли да съм имала ентусиазъм за нещо повече. Първо, че въобще нямах идея какво мога и в какво съм добра. Всъщност, ако трябва да съм честно се питах "Абе аз въобще ставам ли за нещо?!?!". Тогава вече започваха да ме заливат с въпросите какво ще уча и правя след като завърша....Та аз идея си нямах. Въобще не знаех дори какво харесвам, камо ли да съм добра дори в 1 област...А това определено си е сериозен проблем!
Това е наистина страшно, един млад човек да изгуби не само посоката си, но и желанието си да диша, да се радва и блясъка си в очите. И това е тенденция, не бях само аз. Масата беше така.Не мисля,че много са се променили нещата, става въпрос за преди 4-5 години само.
Иска ми се тези млади хора да излизатот тази институция понемалко подготвени за живота. С идеи и мечти. С увереност в себе си и вяра, че биха могли да направят и нещо ново, нещо различно, нещо което никой досега не е направил и, че са на прав път. Да бъдат подкрепяни в красотата на идеите си, независимо колко са "луди" и затова, че е достатъчно те да вярвят в тях! Това е най-голямата сила и заряд, и двигател.
За това,че когато не може да стои мирно на един стол по 8 часа на ден, може би това е знак, че този човек има нужда да е в залата и да танцува с цялото си сърце и душа....и да следва себе си и по никакъв начин да не го прави "тъпо дете" или "дете с намалени умствени функции" или както и да го нарече медицината.
Когато не пасва с този общоприет калъп, значи е аутсайдер. Но може и да е гений, нали така?
И...иска ми се всеки да може да си създаде професията. Тази, която най-много му пасва. А не да се чудим коя професия най-много ни пасва и да се мъчим ние да се нагаждаме според нея.Да намери стихията си и да я твори. Да работи с душата и сърцето си. Тогава няма да се случва да има пренаселение в определени области- напр. Адвокати, Икономисти и всякакви много добре звучащи професии, които после хората се чудят какво да правят с тях. Нямам против адвокатите и икономистите или всички други, но и това е мода сега. Модерно е, добре платено е....Айде всички са там. Затова и все по-често ставаме свидетели на примери как хората си зарязват работата, хвърлят се в незнайното и непознатото, за да търсят себе си и това, което им дава живот, тази искрица в очите.
Евала! Много им се радвам, за което и за смелостта. Те ме вдъхновяват!!!!
Но това са точно примери за деца от този тип училище,което ние сега познаваме. Хора, които са били подтикнати да вървят по "правилния" път, защото така е "редно", така ще са богати. Но никой не им беше казал, че освен това трябва да попитат сърцето си дали са и щастливи, заедно с другите неща.Ако съвпадат-какво по-прекрасно от това.
Ако ли не- да продължава да търси и да слуша сърцето си.
Точно това ми се иска да се промени. Училището да помага на Личността да познава себе си, силните си страни и страстите си. Да събужда интерес и желание за живот. Просто да помага на всеки да върви по своя си път.Да оставя пространство всеки да е уникален по своя си начин и просто да напътства. Тогава със сигурност ще живеем в едно здраво и щастливо общество, пълно с любезни и прекрасни хора. Хора, които не просто преживяват, а живеят!Хора,които с лекота творят Живота си.
И това не утре. А още днес. Защото ние сме бъдещето. И вече има не малко примери на такива хора, които по един или друг начин са поискали да се опознаят и са намерили своя начин да си живеят себе си."Ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим в света".
